Посрещаме зимата с дебютен албум на Ангел Симитчиев като Born Erased – I Am The End of The World. Новият псевдоним се ражда след приключването на дългогодишния му ембиънт/дрон проект – Mytrip, а албумът излезе за френския лейбъл BLWBCK, тъкмо навреме за първия истински студ.
Трудно е да говорим за българската експериментална DIY общност, без да се сблъскаме с името на Ангел и лейбъла му АМЕК. Всичко ново и вълнуващо на сцената гравитира около това ядро и платформа за творчеството на десетки местни и чуждестранни артисти.
Самият Ангел е музикант с внушителна дискография обхващаща 20 години и множество хардкор и електронни проекти, псевдоними и колаборации (King of Sorrow, Dayin, Leaver, Vague Voices и мн. други), както и работа като композитор в театрални постановки, късометражни филми, съвременен танц и видео инсталации.
I Am The End of The World е не просто пост-апокалиптичен, а пост-човешки звуков спектакъл, в който презрението и омразата към хорската природа се разливат с разрушителна сила. Ако в пищната оркестралност се долавя някакъв копнеж, той е за безлюден свят, в който хаосът е новият мир.
Записите отнемат почти 3 години, а финалните щрихи идват от няколко гост музиканти, които вкарват още повече характер и плътност в композициите – Moss Harvest (лентови манипулации и текстури в Seven Stages of Hatred), V0LAND (виолончело в Mineral Angst) и Борис Малеванов (барабани в Iron Skin, Melting Lungs и Their Tongues Turned Black).
Дълбоко личен и интровертен като всичко издадено от Ангел досега, I Am The End of The World на Born Erased се усеща непоносимо на място тук и сега и е почти толкова труден за преглъщане, колкото и реалността, в която живеем.