Музиката на Етиен Славчев – Evitceles все по-трудно се облича в думи. Това си мисля докато слушам отново и отново Velvet Room – новият му албум за британския лейбъл Opal Tapes, който излезе преди няколко седмици. 

Това е първият албум на Етиен за тази година и поредният, който запраща слушателя на територията на тотално нов свят, за чието съществуване не подозират дори тези, които изследват дълбоката му музикална вселена от самото ѝ зараждане.

Тук светът е стая, облицована с кадифе (червено или синьо?), в която Етиен е затворен (сам със себе си или с някой друг?), свири на китара и дори пее. Това на пръв поглед звучи като изненада, но погледнато в ретроспекция, след миналогодишните албуми Accession и Infinite Night, не идва толкова неочаквано. Още там, под пластовете разкъсващи бийтове, безпощадни бас линии и кинематографични синтове, чуваме думи и размити вокални семпли (Ръцете ми са счупени, Explode Into Unfamilliar) и все по-ясно артикулирани китарни акорди (Eat The Hunter, Over the City, Ring of Dust).

При все този фин контекст, Velvet Room е електронно-акустичен експеримент, който се отличава от всичко, което сме слушали от Етиен досега. Все така минорен и меланхоличен, но зрял, спокоен и вгледан в себе си, това е най-романтичният негов албум досега. От Туитър научаваме, че едноименната песен In A Velvet Room е записана първа, точно преди една година и задава настроението за всички останали песни от албума. Към нея преди броени дни излезе самоделно lo-fi видео, което споделяме тук, а целият албум може да слушате и купите по-долу.

[bandcamp width=700 height=439 album=3379156054 size=large align=center bgcol=ffffff linkcol=0687f5 artwork=small]