Actress – Push Power ( a 1 )
Думите “Push Power, More Violence” на фона на атонално пиано и прав бийт – цялата кариера на британския продуцент Actress е водена от експериментален подход, в който отказва да прави музика, която хората биха очаквали. Тракът Push Power ( a 1 ) е едно противопоставяне между леката мелодичност и суровото звучене. Целият албум на име LXXXVIII е построен внимателно и софистицирано и слушането му прилича повече на четене на дълбоко есе, отколкото на спокойното отдаване на музикално забавление. То, не може само забавление.
Александър Владимиров
Agar Agar – Dude on horse (feat. ZOMBIE-CHANG)
Чуя ли парчето “Пич на кон” няма как да не се сетя за една лятна вечер на претъпкания Кристал, когато с приятелки се радвахме на лекотата и безгрижието на лятото. И как не ни се иска това да приключва. Точно тогава Ани пусна от телефона си Dude on horse от последния албум на Agar Agar и всичко придоби още по-голяма тежест. Или по-скоро лекота, защото парчето изразява точно тази емоция – някакъв Пич на кон, на който изобщо не му пука и просто галопира през живота. И тук Agar Agar остават верни на несладникавата романтика и ни представят неподправеният за тях стил “правим си каквото искаме”. Симпатичният японски вокал на Zombie Chang придава лека инфантилност на трака, което го прави още по-непретенциозен и безгрижен, а и засилва чувството на непукизъм. Единствен минус е това, че се събира в едва 2:30 минути, но и толкова стигат, за да си кажеш “че просто си един пич, който язди кон и е лято”.
Елисавета Ангелова
Aphex Twin – Blackbox Life Recorder 21f
Всяка година, в която Ричърд Джеймс пусне нова музика, си е едно малко събитие. EP-то му от 2023 идва пет години след последното – Collapse. И все пак междувременно той доста често споделя архивни тракове, алтернативни записи и специални сесии. Водещото парче в новото издание носи типичното за Aphex Twin криптично име Blackbox Life Recorder 21f и е любопитен микс от двете основни посоки в музиката му – успокояващ, леко меланхоличен ембиънт и начупен брейкбийт с IDM. Началото му е подвеждащо достъпно, като примамка, която скоро те праща в абстрактни синтезирани мелодии и леко депресарски семпли. Ричърд продължава да произвежда музика, която не подражава нa нищо друго.
Александър Владимиров
Brandt Brauer Frick – Act One (feat. Mykki Blanco)
Multi Faith Prayer Room е най-клубният албум на тримата германци Даниел Бранд, Ян Брауер и Пол Фрик, които превърнаха акустичното техно в жанр. Най-отличимият вътре е Act One с американския рап артист, поет и активист Mykki Blanco. От една страна парчето е изградено от пълния със съспенс акустично-електронен инструментал, а от друга е вокалният разказ на Blanco, който, нарочно или не, звучи като сатира на съвременния псевдоактивизъм. Речетативът редува обсъждането на социални и екологични проблеми с преживявания, които просто целят обикновен кеф. Шегата идва от разминаването между високо идеалистичните думи и прозаичните действия на гонене на лични удоволствия. И в същото време тракът изобщо няма за цел да е поучителен, а е явно отворен да го възприемеш както решиш.
Александър Владимиров
Bugger – No Silence Now!
Може би любимото ми българско откритие тази година са скритите лимонки [-M-E-L-M-A-K-], които вече над 20 години правят електронна музика домашно производство (люта и опасна като домашна ракия и точно толкова ъндърграунд). [-M-E-L-M-A-K-] са група приятели, колектив и лейбъл, който стартира в Луковит през 2000 г. като агрегатор за транс/гоа/сайкъделик експерименти и през 2020 г. възобновява дейност от дебрите на Кюстендил. No Silence Now! е от компилацията All Stars :: The RAVE Years, която представя музика, създадена между 1997 и 2003.
Снежана Безус
Clark – Town Crank
Sus Dog на Clark е един от най-добрите албуми от годината, като музикантът казва за него: “Не спирах да се чудя какво би било звученето, ако The Beach Boys вземат MDMA и направят рейв албум.” Торба с кристали обаче няма да е единственото нужно на повечето хора, за да създадат комплексна музика, която провокира противоречиви едно на друго чувства, от приятно отнасяне в мислите до изненадващо и леко безпокойство. И през цялото време чуваме гласа на Clark, като имайте предвид, че продуцент на изданието е Том Йорк. “Is he a psycho?” са отварящите думи в Town Crank и е въпрос, който може да си задаваш за артиста, докато слушаш целия албум.
Александър Владимиров
Curses – Streets Of NYC
Единственото нещо, заради което можем да простим на Curses, че не дойде цели ДВА пъти в България, е че прави такива хитачки. Streets Of NYC достига до нас, като част от компилацията SUBMARINE CLUB VOL.1, реализирана чрез проекта на френския Cargo Recording. Curses отново забива с многопластова композиция от игриви синтове, ненатрапчиви вокалчета в контраст със сгъстен с бас бийт и драматични дропове. Както знаем, момчето е от Ню Йорк и можем да му повярваме, че улиците там звучат по този начин. “Нека тази компилация ви донесе танца и удоволствието, които клубната култура ни дава толкова много години.” – така ни пожелават от Cargo Recording, а на нас ни остава да вярваме, че добрите тракове предстоят.
Елисавета Ангелова
De-Bons-en-Pierre – Scene Serpents
Beau Wanzer и Maoupa Mazzocchetti умеят да правят омазан в сажди индъстриал, извратен EBM и раздрано от бас техно, а съвместното им Card Short of a Full Deck EP като De-Bons-en-Pierre за Dark Entries e модерна рейв класика от дълбините на отходните канали. Scene Serpents e перфектният саундтрак за мутирали уши и сърбящи крака, жадни за кривотия и шум, на който да танцуват в очакване на апокалипсиса.
Снежана Безус
Deena Abdelwahed – Six As Oil ستة زيت
С втория си албум Deena Abdelwahed продължава да трие границата изток-запад, навигирайки лабиринт от клубни жанрове и ориенталски инструменти. Албумът е личният ми фаворит за годината, а Six As Oil, със своето променливо темпо и апокалиптичен вайб е страшен майндфък.
Джем Деянов
Discovery Zone – Ur Eyes
Невъзможно е за гугълване, но Discovery Zone е проект на мултидисциплинарната артистка от Ню Йорк JJ Weihl. От доста време насам въртя дискографията ѝ и определено музиката тотално удря в десятката идеала ми за нежен, лигав поп, който обаче не ме е срам, че слушам. Сингълът Ur Eyes би докоснал и най-закоравелите музикални критици, а чийзи аутотюнът ме кара да се замисля дали пък да не пусна някоя друга сълза.
Самуил Кехайов
