.

The Good Tracks 2017

 

Както сме писали и преди, Фонотеката не вярва в класации, в подредбата на музика спрямо субективни критерии от 1 до еди-колко-си, но вярва в хубавите селекции от готини парчета.

Тази година предлагаме шест стегнати колекции – три от авторите и три от приятели на Фонотеката: Снежана Безус, Филип Георгиев / [бетон] и Самуил Кехайов / Мелформатор – музикални нърдове, хора с ухо за електрониката, любими наши диджеи и като цяло доста готини хора. Но преди тях – Роси, Цвета и Скашо. 

 

 

Моята 2017 преля от естетика, екзистенциални кризи и всякакви нови усещания, затова докато избирам няколко трака, с които да я завърша, ми е сладко-горчиво все едно ям скъп черен шоколад: 99% какао, 1% меланхолия.

 

FOUR TET – TWO THOUSAND AND SEVENTEEN

Целият албум на Four Tet: New Energy за мен е еквивалентен на кристалната чистота в първия лъч от изгрева или шум от поточе в гората. Има нещо особено магично в мелодията на Two Tousand and Seventeen, което ми припомня, че животът е красива илюзия и всичко винаги ще бъде наред.

 

DARK SKY – KILTER

Kilter не е за хора със страх от тъмното. Напрежението в музиката на Dark Sky вибрира между кошмар и копнеж, за да те преведе от дългата нощ чак до звездите. Годината се оказа повече от интензивна за лондонското дуо: сингълът Kilter (в превод “изправност”) излезе през март, а само месец по-късно и вторият им самостоятелен албум Othona. Може би ако студиото им не беше ограбено през септември, третият албум не би бил това, което е сега. Вместо да мрънкат, момчетата запретват ръкави, спасяват остатъците от музиката си и подаряват на света Loosless само няколко седмици по-късно. Което пък ми напомня, че нищо никога не е загубено.

 

SCRATCH MASSIVE – SUNKEN

От другата страна на Ламанша едно талантливо дуо, Scratch Massive, се потапя в дълбоките води със Sunken. Вокалите на Maud Geffray и Léonie Pernet се стичат като разтопено злато в плътни синт акорди, за да ви отнесат в “Потъналия град” Сан Педро в Калифорния. След земетресение през 1929г. , няколко от плажните вили се свличат в океана, а мястото се превръща в street art spot, където загубената младеж слуша океана, рисува и по всяка вероятност пуши джойнт. Там е заснет сюрреалистичният видеоклип на песента, а бъдещият албум на групата ще носи същото име.

 

TALE OF US & VAAL – MONUMENT

Неспокойният, почти агресивен ритъм се влива в зловещо електрични акорди и те поглъща в транс от хипнотизиращи перкусии. Съвсем в стила на лейбъла Afterlife този трак изисква удобни обувки, хидратация и концентрация.

 

KUNDA & MARTIN NOISE – EL TIGRE (TKUZ REMIX)

От whypeopledance наричат трака “преднамерено убийство”, което е точен термин за хищния характер на El Tigre – звукът се движи с уверени, безмилостни стъпки, мелодията обърква приятно сетивата, а ехото от шаманския испански вокал е като трип през дебрите на амазонската джунгла. Горещата аржентинска страст към електронната музика е в основата на лейбъла Playground, който Kunde и Martin Noise създават 2015 г. Тигровият сингъл, както и сочният ремикс на мексиканеца Tkuz, излизат в началото на август 2017г.

 

LES ANIMAUX SAUVAGES – DANSEUR remixed

По-приятни от френска любов и по-мистериозни от новолунна вечер, Les Animaux Sauvage са синоним на столичния декаденс. Ремиксът на Danseur е едновременно диаболично приключение като това от Майстора и Маргарита, среднощна разходка в Париж и виненочервен велур, който гали слуха, кожата, душата.

 

POTÉ – FLIRT

Роден на малък райски остров в Карибско море и базиран в Лондон, Poté прави изискана електронна музика, пише поезия и изглежда много добре. Flirt e най-новият му трак, в който мелодичното звучено флиртува с игриви перкусии и съблазнителни вокали. Настроението в музиката му ми напомня за добрите летни соарета от изминалата година, в които на дансинга е пълно с танцуващи бронзови тела, мирише на мента и лайм и всички се гледат усмихнато-премрежено.

 

MYTH SYZER – LE CODE ft. BONNIE BANANE, ICHON & MUDDY MONK

Френският продуцент Myth Syzer прескача през различни стилове без особени задръжки, а тракът Le Code ми е особено присърце с лиричния си и доста забавен текст, както и убийствен клип. Главните герои в песен умоляват любимата си за сложния код на входната врата, но тя – Bonnie Banane, не е много убедена. От 2017 е и неговата интерпретация на един от най-любимите ми тракове на Les Yeux Orange Coco, в която си партнира с Ichon.  French touch до побъркване.

 

PENDENTIF – L’ORIGINEL

Намирам френския електро-поп за извор на неизчерпаемо вдъхновение, а името Pendentif е със стабилно присъствие в плейлиста ми за 2017. Абстрактни като сън и в същото време в перфектен синхрон с музиката, клиповете им са визуален коктейл от цветове и форми, а L’Originel, един от най-новите им тракове, е чиста романтика.

 

BRUSSELS PONY CLUB – DIRT

Брюкселският пони клуб впечатлява (със сексапилния си вокалист) с мръсен, дълбок и мрачен звук, понесен от вълна синт акорди и бушуващи перкусии. Ехото от дрезгаво мекия глас на Парсифал разказва легенди от друго измерение, ритъмът разкъсва въздуха в приятно мъчителни вибрации и накрая се слива обратно с нощта.

 

HANNA HAIS – TA REINE (Traumprinz Edit)

С Traumprinz си представям изгрев и ново начало, затова и искам да завърша този so emotional плейлист с принца на мечтите. Вълшебна мелодия и лек ритъм, разказани на френски от Hanna Haïs и преразказана 10 години по-късно от немския продуцент с природния за неговата музика финес. След този трак може да се насладите на тишината и вълнението преди поредното ново начало, което няма да промени нищо.

https://soundcloud.com/ataleofmusic/hanna-hais-ta-reine-traumprinz

 

подобни

последни