The Unknown – Of Unknown
За съжаление не знаем кой е The Unknown, но подобно на незнайния войн към него отдаваме чест, а като зазвучи парчето козируваме. Единственото, което се знае е, че това е едит на Geile Tiere. Е, знае се, и че някой майстор е правил едита, защото няма как да изваяш иначе подобен снеър. Няма как да пречупиш ината на NDW-то с психеделичните му сирени и да накараш сухата бас линия от оригинала така да пулсира. Нямаше как иначе този едит да бъде едновременно толкова автентичен и съвременен без излишни продуцентски номерца. Eдин органичен Meisterwerk. Пълно попадение.
Disco Mortale & Sauvage World – Destroy Inc
Даниел Монако си го знаем като забележителен диско-аналогов тип. Но скрит под псевдонима си Disco Mortale, на пръв поглед симпатичният Даниел е готов на всякакви магарии от по-тежък калибър. За съвместния си проект със Savage World може да кажем само едно нещо – DESTROY! Има два тежкарски тона от бас китарата, които заземяват всичко, за да се развие пъкленият арп и подземният вокал. Освен това са забележителни и кардиналните том перкусии. Aко Бетовен беше написал сега петата си симфония, щеше задължително да ги използва.
Furor Exótica – Infected
От графата подценени тракове. Трак като трак, ще си каже човек. Но на партитата има моменти, когато толкова си нацепил хората, че няма накъде повече да изкукат. И тогава този трак идва със сравнително меко начало и държи колкото хората да вземат нещо за пиене, да се помотаят и да не усетят как пак e mayday, mayday! Даже не е толкова трак за слушане, (може би, защото някой е занемарил високите и средните честоти), колкото е трак за набичена саундсистема, изгрев слънце, възкръсване, такива неща.
Arthur Johnson – I Wanna Take You Home
Освен че тракът е мазен парцал, трябва да се спомене нещо за сцената в Мексико около лейбъли като DURO, Controlla, Calypso и подобни. Mега яките музиканти, промоутъри, видео артисти, партита, които определено често карат Берлин да гледа натам със завист. А иначе няма смисъл да се говори за трака I Wanna Take You Home – мазен парцал е! Любим момент: 2:48.
Mytron – Plaza (Nick Berlin New Beat Mix)
Рано или късно, в живота идва един определен момент – моментът, в който aсидът омръзва. Но има тракове, които възвръщат загубената любов. Ето един. На пръв поглед нищо особено не се случва, освен удоволствието от перфектната саунд естетика. Има един типично звучащ добродушен синт, нещо подобно на мелодия. Но тогава настъпва 2:14 – моментът на настръхването, когато този уж безобиден синт завзема цялото парче. Направо се вселява в него. И точно след това асидът се преражда – long live Acid!
Schulverweis – BLUT
Пак трак от заклетия колектив около Sameheads. Този път един тон аналогови пънкарски дрипи, омразен бейс дръм с ехо, апокалиптични хленчещи псевдомелодии. Няма пари за компютър, затова тракът сигурно е правен с оувърдъб на касетофон. „Днеска съм мъртвец – утре аз съм буден, виждам ти как страдаш… всичко е във кръв…“ – такъв текст може да звучи адекватно само на немски, особено в комбинация със страдалческата агресия на музиката. Ми какво да правиш, не може само да пускаш насапунисани тракчета по партитата.
Antoni Maiovvi – Valencia (Jensen Interceptor Aigües de Valencia Remix)
Турбината на макс! Гръмотевичният бейс дръм е пет етажа в мазето отдолу, а изпиленият арп категорично реже гипсокартона. Силен трак от хоумитата Итало Модерни. За подправки са подбрани мантинелни синтове и зъболекарски бормашини, както и задължителният лазерен снеър-камшик. И така пет минути и петнадесет секунди. Jensen Interceptor можеше и още десет минути да сложи, но се е смилил от съображения за безопасност.
Les Animaux Sauvages Freneteique – Ivo Charlie ver2
Чарли отново показва класа: тъмен минимализъм с безпощадна бас секция. Перкусиите изплуват постепенно от дълбината за музикалния фон и създават натопорчено парти напрежение. Има и един нахален арп, който се дублира с картечни hi-hats и лазери, за да изведат гласа на Сибила – мрачен, летящ и призрачен. Най-късно тогава ни хваща този трак и повече не ни пуска. За хоризонт се появяват едни тънки синтове, които какво ли са – небе, мъгла, облаци?
Alexander Arpeggio & Oh Landy – Der Anruf
Познатият ни от участията му тук по покана на Disco Comrades Аlexander Arpeggio, заедно с Oh Landy ни поднасят продукция в традицията на „телефонните тракове“ от седемдесетте и осемдесетте години (може би най-известният български такъв трак е „Рожден ден“ на Мими Иванова). В тях драматично изплуват виртуални образи на изгубени любовници, ронят се сълзи, таят се надежди, изобщо възвишава се романтиката и естетиката на аналоговата „жица“. Сигурно в сегашно време е трудно да се напише трак за месинджър или инстаграм, затова Arpeggio пък се справя прекрасно с кичозните емоции, носталгичните мелодии и сълзливата красота на телефона с шайба.
Mufti – Kismet
Талантливия и провокиращ с продукциите си Муфти ни пренася в носталгично-студена диско обстановка – черно-бял интериор с червени облегалки на столовете. Равният, заповеден глас кънти от голите стени. Разцепващият акорд на китара рестартира отново и отново динамиката на парчето, а при триумфиращите синтове няколко човека с безупречен ръб на панталоните стават и танцуват сдържано, самоуверено, с целофанов блясък в очите и спомен за 80-те години, когато светът нямаше проблеми. Перфектен трак, а освен това в EP-то има и още два ремикса, които са също толкова съвършени.
Stockholm Syndrome – Monsturia – Original Mix
Тоя трак сигурно е правен в подземието на пирамидата на Монтезума. По някакъв начин жесток и както му е името, чудовищен. Любимата ми част е интрото и ако беше само то, бих го пускал преди да започне партито. Но идва елементът на налудничавост. Откачените перкусии, (без да са весели), хипнотизиращата мелодия, абстрактните заклинания и пълният оувъркил на щракания към средата на парчето са гаранция за крясъци и „ръцете горе“.
