Credit00 – Die Welt
Вече над 8 години ротердамският лейбъл Pinkman се налага като източник на must-buy издания в по-тъмния спектър на електрониката. Най-силното им предложение за тази година е Protest Love Songs EP от германеца Credit00. Синтезаторът звучи като Вангелис, а немският вокал е силно повлиян от белгийските EBM традиции.
L.F.T. – Narcissist
Йоханес Хаас aka L.F.T. или Love, Fists & Tears е сред основните артисти, които следя в уейв и електро сферата. През последните две години той издаде няколко страхотни EP-та за лейбълите Return To Disorder на Helena Hauff и Osare Editions на Elena Colombi, а сетовете му от банята на Hör са показно в модерната и класна селекция. През ноември той ни зарадва с албум чрез Mannequin Records. Умела смесица между синтуейв и EBM, с подчертано аналогов и lo-fi оттенък. Пускам си третото парче – Narcissist, в колаборация с Rosaceae, обличам се целия в черно и се поклащам леко, наляво-надясно.
Paranoid London – Annihilate the World and Start Over
За музиката си Paranoid London казват: „Това е истината: вулгарна, монотонна музика за диджеи и танцьори.“ Отдадени на създаването на музика със семпли пособия – дръм машина, синтезатор и ефекти, все пак постигат завидна дълбочина. И въпреки че TB-303-ката им дава фира по време на локдауна и няма кой да я поправи, липсата на acid звуци по никакъв начин не се отразява на качеството на продукцията им. Парчетата в Annihilate the World and Start Over са все така параноични, а заглавният трак е умопомрачително добър. Настъпващ рейв, огромен бас и един психопат, говорещ тихичко. Всичко от което се нуждаем в тези странни времена.
Denham Audio – Single Minded People
Denham Audio е сред топ продуцентите в новото UK бас/брейкбийт поколение. Издава безумно много музика, като редовно ми взимаше парите по време на bandcamp петъците. Single Minded People е ода за онези златни дни на рейва, за които само съм слушал в разказите на по-старите от мен. Всичко в трака – масивната бас линия, насечените перкусии, пиано stab-овете и вокалният семпъл, неминуемо те карат да изпиташ носталгия, а извисеният саунд дизайн го прави едно от най-изпънато звучащите парчета излизали през годината. Тотален бенгър, който пуснах в половината си сетове през лятото. Резултата – gunfingers и крясъци.
Breaka – The Loudest Woiioii Ever
Продължаваме на UK бас тематика. Както името му подсказва, базираният в Лондон Breaka знае какво прави, когато става въпрос за сглобяване на брейкове. Освен че издава чрез Scuffed Recordings, Mad Decent и Instinct, Breaka наскоро стартира и свой собствен лейбъл, с който продължи активно да работи. В третия му самиздат намираме The Loudest Woiioii Ever в колаборация с Frazer Ray. Името на трака го описва прекрасно – имаме натопорчен и изпънат семпъл на вик „уоооой“, който се повтаря на фона на добре подредени брейкове и мазна бас линия. А ако набичим парчето в малък клуб, то вероятно ще изпочупим стъклените чаши на бара.
Kessler – Lotus
Kessler смело комбинира типичното за Острова басово звучене с елементи, заимствани от други географски ширини. Въпросът е дали се е преместил в Ротердам, защото повече подхожда на звука му или звукът му се променя под влиянието на новия му дом? Lotus започва семпло, наслагвайки дъб техно линия върху чисти, хрупкави брейкове. В третата част нещата се задълбочават, с включването на синт с нидерландски привкус. Foul Play EP е миш-маш от влияния, какъвто очаквам тепърва да чуваме на електронната сцена. Поредно добро попадение за Holding Hands, които продължават да ни представят най-новаторски настроените UK продуценти.
Salome – Terror (Jensen Interceptor Remix)
Salome прави техно с хардкор привкус, предназначено за гигантски халета. Jensen Interceptor пък, освен притежател на най-якото DJ име, е и месията на модерното електро. За това и трудно можех да си представя колаборация между двамата. Но ето, че получихме ремикса на Terror. Рядко умела смесица от силните страни на коренно различни продуценти, с енергия достатъчна да замени блок на ядрена електроцентрала. Ако това парче не те накара да излезеш за гърмене, значи каузата за теб е загубена.
Any Act – Korean Ride
Протестното техно от Русия е един от предпочитаните ми звуци в последните години. Пънкарският етос и неебателното отношение към властта, създават благоприятна почва за автентично, сурово и неподправено творчество и стабилна вълна от интересни продуценти. Изданието Ne Boyat‘sya от майсторите в жанра Any Act е компилация от 5 парчета умопомрачително техно за разрушаване на клубове. Korean Ride обаче се отдалечава от установената жанрова конвенция, като предлага източни семпли, добре развита мелодичност и умереност в сравнение с останалите тракове на колектива. А това го прави доста по-универсално в ръцете на диджея.
Nene H – Hush Now
Родена в Турция и с образование от музикална консерватория, Nene H се сблъсква с техно музиката сравнително късно, посещавайки първото си парти на 26 г. Твори, използвайки прийомите на класическата музика. Това си личи във великолепния ѝ албум за домашно слушане Ali, потапящ ни в тъгата, изпитана след смъртта на баща ѝ. Аз обаче, съм си профан и желая да ме блъскат кикове. Затова смятам, че най-силна е в свирепото си техно амплоа, което чуваме в Beast EP за френският куиър колектив Possession. Hush Now е есенцията на техно звука през изминалата година –непреклонен, настъпателен и воден от силни дамски характери.
Vixen – Maladaptive (Daydreamer Schacke’s Swedish Forest Mix)
Ако не сте живели в пещера, а след това да сте проспали последните 5 години, то навярно сте подочули за възхода на копенхагенската сцена и нейния звук – техно във високите BPM-и, с лека ретро нотка. Основна заслуга за оформянето ѝ има парти колектива прераснал в агенция Fast Forward. Както във всичко друго хубаво на този свят и тук намираме българската следа. Под името Vixen българката Антонина Каракостова смело пробива и извън пределите на датската столицата, а наскоро издаде и първото си EP чрез култовите Lobster Theremin. Надяваме се дебют през толкова класен лейбъл да послужи като трамплин за нашенската надежда и си пожелаваме в най-скоро време някой да се сети да я покани на родна почва.
CAIVA – Take Me Higher
Една от малкото ми радости в началото на пандемията беше отпадането на ежеседмични клипове от мейн стейдж техно диджеи, с нови ремикси на стари чийзи транс парчета. Таях надеждата за смърт на транс-техно тренда. Вместо това обаче, сега се сдобихме с нов ремикс на Age of Love. Лекичко си повръщам. Но колкото и да съм предубеден към тренда и продуцентите, които му се мятат, не съм сноб и когато нещо е яко, го признавам. Например Take Me Higher на мюнхенската продуцентка CAIVA, което през последните седмици звучи през всички техно рийлчета на облечени в кожа европейци. Всеки един елемент в парчето спира миг преди да удари чийза, а заедно постигат баланс, способен да ме накара да си купя билет за голямо парти. Мега олдскул транс мелодия, прилепчив женски вокал с депресиращи лирики и бас, напомнящ за парчетата на Emmanuel Top. Техно за голяма зала, дами и господа и второ от 10 места в списъка ми за Lobster Theremin. Лейбъл на годината? Съвсем възможно.
