Overmono – So U Kno
През последните години двамата братя от Уелс, Том и Ед Ръсел, се намират във възходяща градация. Те започнаха да вдигат шум още преди пандемията като спечелиха уважението на артисти като Том Йорк и Four Tet, чийто тракове ремиксираха. Тази година минават на още по-висока предавка с общо пет много силни издания, едно от които микс за серията fabric presents. Те самите казват, че пандемията им е позволила да прекарат повече време в студиото си в югоизточен Лондон и резултатът е тази серия от бенгъри. В този списък можеше да бъдат BMW Track, и If U Ever, и Diamond Cut – брейкбийт и геридж образци, които са готови да се преподават в UK музикалната школа, но So U Kno е личен фаворит сред фаворитите с емоционалния си вокален семпъл и бенгър енергията за интимно клубно мазе, в което си с приятелите си и им казваш, колко ги обичаш.
Leon Vynehall – Mothra
Ако имахме времето да правим и селекция от албумите за годината, първо – уау, откъде се е взело това време, и второ – Rare, Forever на Leon Vynehall щеше да има дебело представяне вътре. Ембиънт, IDM, хаус и техно, интровертност, която се пресича с клубен вайб, жанрови граници, които са преминати, за да се създаде нещо напълно ново. С четири думи – албумът е доста як. Mothra е от траковете в него, които най-добре представят всичко това. Парчето е и едно от тези, които артистът коментира в описанието към албума: „Mothra е еуфоричното разгръщане на „нещо“. Приглушени ноти, пърхащи свободно преди да се върнат към водопадa, от който идваме, само че сега с нова цел.“ С две думи – добро е.
Palms Trax – Petu
Английският артист Джей Доналдсън е от диджеите, които въртят еуфоричен купон с хаус бенгъри, движещи публиката на малки и големи фестивални сцени. Като например тези на Dekmantel, от чието семейство е той. Собствената му продукция отразява този подход, със слънчев, позитивен и енергичен хаус и итало диско. Такъв е и сингълът му от 2021 г., единствен, но въртян като за три. Врящите инстурментали са допълнени от вокалистката от Йоханесбург Нонку Фири и парчето е един хипер танцувален химн за празнуване на нещо пищно. За още повече купон, порчето има и ремикс от холандския продуцент Masalo.
Octo Octa – Goddess Calling
Мая Булдри-Морисън вече си е създала собствено звучене, което е запазена марка – чикагски хаус с много брейкбийтове и асид. Друг елемент от това звучене са тоновете енергия, които излъчва – както на физическо, така и на вътрешно, емоционално ниво. Тя прави музика, с която хората да се свързват едни с други, но в рамките на пандемията, това е и музика, която е за “връзка с природата, със себе си и с нещо неизразимо, което се усеща като магия.” Това е част от описанието за трака Goddess Calling, който е EP-то She’s Calling. Независимо как се опакова концептуално, музиката на Octo Octa винаги става за един силен купон.
Jayda G – All I Need
All I Need е продължението, което Jayda G прави на миналогодишния си сингъл Both Of Us. Три минути лежерен и сенсуален хаус с чикагско влияние, който е създаден за слушане без вглъбяване, за танцуване без претенции и като цяло за лято без пандемия. Траковете на тази жена заразяват с жизненост и успешно се справят с изпадането в прекалено анализиране. Парчето е част от нейния DJ-Kicks микс и включва още приятни и ексклузивни тракове от DJ Boring, Fred Again… и Jennifer Loeless.
Raredub – Moover
След като с години работеше в студиото си и правеше музика, която споделяше само с близък кръг от хора, Петър Васев aka Raredub най-накрая издаде първото си EP, през лейбъла на Kink и Kei Sofia Records. Moover постига това, което казва – не те оставя на едно място. На моменти го прави фино, карайки те да отмерваш такта с крак или леко да поклащаш глава, в други обаче тракът иска от теб да станеш и да обърнеш бюрото, да метнеш нещо през прозореца. Като цяло добре покрива палитрата от възможни движения. Едноименният трак от EP-то носи силен заряд, но синтовете от модифицирания Korg Poly800 вкарват енергия и за мозъка. Парчето определено съчетава различните постижения на цялото издание Moover.
KETTAMA – Higher (Steel City Power House)
Може да си представиш Евън Кемпбъл и музиката му като човек на бензиностанция, който сипва вповече на всички, пръска бензин навсякъде и пали клечка. Всичко гърми и всички искат още. Така ирландецът прави еуфорична, удряща в тавана, турбоенергична хаус музика, на която би крещял дайму!, ако това не беше балъчорско. Higher е трак, който треска, обаче има и мека, мелодична страна, която само те подмамва да си скъсаш тениската, ако не беше невъзпитано. А има моменти, в които не е. Моментите, за които живеем.
LS1 Housing Authority – Ultraviolet
Звученето на този трак провокира усещането за нещо много простичко и ясно. Чувство, че животът не е нито сложен, нито пълен с проблеми. Лек момент на просветление. От онези, в които тъкмо те е хванало, а ти си поемаш дълбоко въздух и се протягаш усмихнат. Момент на почивка по време на интензивен сет, в който можеш да огледаш хората и мястото около теб. Но също и да погледнеш себе си и да видиш, че всъщност всичко е доста окей. Имаш точно 3 минути и 38 секунди за това, преди киковете да те върнат обратно в екшън позиция. Трансцедентално усещане по един много фин и непретенциозен начин. LS1 Housing Authority е един от многото псевдоними на британския продуцент Пол Улфорд, познат най-вече като Special Request. С това име вкарва два трака в неговия DJ-Kicks микс, който е приключение за добрия вкус.
Clark – Lambent Rag
Кристофър Кларк е познат със задълбоченото си и абстрактно техно, с електронна музика, която не се интересува толкова от клубовете, колкото от вътрешните емоции. И все пак, “More Berghain than Guggenheim,” както казва той за Winter Linn от 2014 г. Тази година той изкара албум, който е повече неокласически, отколкото електронен. Playground In A Lake е издание за “ядрени отломки покрити от токсично наводнение.” Но Clark иска да започне тази мрачна тема примамливо меко. Затова вторият трак от албума, Lambent Rag, има съвсем различно звучене от описаното. Ако любопитството имаше музикална форма, то щеше да е този трак. Игра и невинно търсене, преминаващи в еуфория от откриването на нещо ново. Видеото с деца-танцьори допълва това усещане. Но за парчето би било подходящо и видео, в първата част, на което венерина мухоловка примамва плячките си, а във втората ги затваря в капан. Това е и препратка, която самият Clark прави за албума си.
Weleed – Se Rompen
На арабски Abu значи “баща на”. Waleed означава “първороден син”. Първото е името на малкия нюйоркски лейбъл, през който излиза дебютният сингъл на нов продуцент, наполовина иракчанин, наполовина от Пуерто Рико. Явно пък от второто място идва заглавието на парчето, Se Rompen, което на испански би трябвало да говори за неща, които се счупват. Този микс от култури не води наникъде конкретно, но самият трак ти открива една малко населена lo-fi хаус територия. Танцувална музика за интроверти.
