Преди няколко седмици Радио Белград съживи своето студио за електронна музика. Екип от специалисти реновира легендарния EMS Synthi 100 – аналогов синтезатор от 70-те години, произвеждан от Electronic Music Studios Лондон, по дизайн на Дейвид Кокерел. В света има само 30 броя от него.

Слабоизвестен факт е, че такъв синтезатор е имало и в БНР, но вместо да бършем сълзи и да страдаме, че подобна инициатива тук не би била толкова постижима, нашият приятел и ценител на аналоговото звучене Ангел Симитчиев си поговори със сръбската саунд артистка и композиторка Светлана Мараш – един от хората, които направиха така, че Електронно студио Радио Белград отново да отвори врати.

Ангел Симитчиев: Здравей, Светлана, би ли се представила на читателите на Фонотеката?

Здравейте, името ми е Светлана Мараш и съм композитор и саунд артист. Живея в Белград, но завърших магистратура в Хелзинки, в това невероятно място, наречено Media Lab of Aalto University, бях изключително щастлива да уча там. Три години живях във Финландия.

Работя в разнообразни насоки – медийни и саунд инсталации, електроакустична композиция (tape music, оркестрална музика), лайв електронна музика, радио. Харесва ми да изследвам най-новите технологии и да се възползвам от тях в работата си по всякакви начини. Най-добре може да се запознаете с работата ми на svetlanamaras.com.

Работя много в чужбина, но основно разработвам проектите си в Белград. Тук открих невероятен екип от хора, с които мога да си сътруднича. През последните месеци се занимавах с нещо, което не е напълно свързано с моята музика, нещо много по-организационно и това е възстановяването на известното електронно студио към Радио Белград.

Можеш ли да очертаеш историята на Електронно студио Радио Белград, което наскоро отвори вратите си отново?

Студиото е основано през 1972 г. от Радио Белград. Те подкрепят идеята на композиторите Владан Радовановиц и Пол Пиньон да поръчат от EMS London чисто нов, специално изработен за тях инструмент, който да бъде ядрото на студиото. По това време Пиньон вече е запознат с работата на Пьотр Зиновиев и е приготвил предварителните скици на синтезатора. Инженерите от EMS харесват идеята и я развиват до това, което в момента познаваме като синтезатора Synthi 100. Най-общо казано, ако Радио Белград не бяха направили тази поръчка светът никога нямаше да види Synthi 100. Въпреки това, доколкото съм запозната, първите бройки от него пристигат в BBC и Университета на Кардиф. В света има общо около 30 синтезатора като този. Нашият в Радио Белград е със сериен номер 4.

Продукцията на електронното студио по това време е доста богата. То събира много югославски композитори. Идват и много международни гости. Най-важното е, че е единственото място по това време, фокусирано изцяло върху електронната музика, което осигурява съвременно образование в тази сфера. Електронното студио на Радио Белград разполага с огромен архив от ленти с произведения, създадени тук. В момента ги дигитализираме, но доколкото зная, само два записа са били издадени. Има и публикация на известното ръководство за работа със Synthi, което пише Пол Пиньон.

В какво състояние намерихте EMS Synthi 100 и кои бяха хората, с които го съживихте?

Поредица от различни и луди обстоятелства доведоха до това. През 2016 г. бях поканена в студиото. Заварих го в доста лошо състояние, а Synthi събираше прах в ъгъла под куп боклуци. Ксения Стеванович, програмен редактор в Радио Белград, програма III, ми препрати имейл от Пол Пиньон, в който той ѝ пише за двама души от Швеция и Финландия, които току-що бяха ремонтирали един Synthi в Атина. В него не пишеше името на финланденца.

Та, на първия си ден на работа виждам, че мой колега от Финландия – Яри Суоминен е в Загреб, където прави уъркшоп. Знаех, че той се занимава доста със създаването на музикални инструменти и други подобни луди неща и реших да му пиша, че в момента работя в Радио Белград и разполагаме със Synthi, който има нужда от ремонт. Той ми отговори, че току-що е приключил с ремонта на такъв синтезатор в Атина. Оказа, че именно Яри е един от двамата души, които Пол беше споменал в своя имейл. Вторият се оказа Даниел Арая, който е част от EMS Стокхолм. От там нататък всичко се случи невероятно бързо. Именно EMS Стокхолм потвърдиха, че двамата са квалифицирани да ремонтират подобен инструмент и задвижихме процеса. По-малко от година след първите съобщения, които си писахме, Даниел и Яри дойдоха в Белград и за около седмица съживиха Synthi след 20 години „сън“.

По времето, в което Даниел и Яри дойдоха в Белград те вече знаеха доста за състоянието на инструмента и бяха добре подготвени. Намерихме много резервни части, които ни спестиха време и пари. След около седмица работа Synthi вече даваше сигнали (и звуци) на живот.

Това се случи през септември 2017 г. и ето ни сега – през март 2018 г. вече 15 души имаха възможност да работят с него всеки ден за около седмица като участници в уъркшоп, воден от Пол Пиньон. В студиото витае страхотна енергия и е невероятно да я видиш трансформирана в звук, и разбира се, да бъдеш част от цялото нещо. Имахме пълната подкрепа на заместник-програмния редактор на програма III Предраг Сарчевич, на главния редактор Ивана Неймаревич и като цяло на всички в Радио Белград.

Защо човек решава да „изрови“ такъв античен аналогов синтезатор, с който вероятно не е по-лесно да се работи отколкото със стотици по-евтини и достъпни дигитални решения?

Всъщност Synthi 100 не е толкова труден за работа. Всъщност е доста интуитивен инструмент, стига да го опознаеш. Дизайнът му е много елегантен, използва пинове вместо кабели и това осигурява голяма гъвкавост и ти позволява да експериментираш много и лесно.

Synthi 100 в Радио Белград е със статус на културно наследство, защитено от Музея за наука и технология. Неговата историческа и финансова стойност в наши дни е огромна, но какъв е смисълът да го превърнеш в музеен експонат при положение, че с толкова малко усилия е възможно да стане отново функциониращ музикален инструмент, който може да създаде още повече културна стойност, още повече музикални произведения. Подхождаме към инструмента като сме напълно наясно с музикалните технологии на съвремието и се надяваме по този начин да свържем двата свята. Това означава, че сме готови да го използваме в контекста на нашата музикална реалност и проектите, които вече сме започнали ще ни позволят именно това.

Ще ни разкажеш ли малко повече за проектите, които вече движите?

Първият от тях ще изгради безплатна онлайн библиотека от звуци, направени със Synthi. Това ще бъде последвано от генератор на партитури, с който ще можеш графично да нотираш своя пач като използваш прости текстови команди. Това ще е супер полезно за всеки, който работи с модуларни синтезатори, не само със Synthi 100. Проектът е подкрепен от фонда EBU Innovation и се разработва в момента. Други проекти са по-технологични, например изграждане на интерфейси за комуникация между Synthi и други устройства, например компютър. По този начин (и по много други, например образователни програми) искаме да отворим достъпа до Synthi за колкото може повече артисти и да разбием клишето, че толкова скъп и ценен инструмент може да се използва само от хората, които имат парите да си го позволят.

Видяхме доста интерес от страна на медиите в Сърбия по време на откриването на студиото, можеш ли да ни разкажеш какво точно бяхте подготвили?

Отварянето на Електронно студио Радио Белград премина по много особен начин. Решихме да го направим по време на шоуто Концерт в Студио 6, който събира на едно място (и на живо) национална телевизия, радио и публика. Невена Попович, Иван Миланович и много други хора ни помогнаха да направим този медиен спектакъл възможен. Имахме лайв изпълнения и в двете студия на сградата (в Електронно студио и Студио 6).

Аз изпълних своето произведение Радио концерт No. 1 за Synthi 100 и компютър.

Никола Ратти използва своите собствени модуларни синтезатори, имахме разговор с композитора Владан Радованович, един от инициаторите на Електронно студио през 70-те години. След това гледахме кратък филм за музиката, правена в студиото в миналото и накрая Пол Пиньон свири на кларинет в Студио 6, а звуците му предизвикваха определени звукови реакции в Synthi 100 в другото студио, които чувахме на живо в Студио 6. Изключително впечатляващо като за телевизионна програма в национален ефир от 9 ч. вечерта. Ето запис от цялото събитие:

Новият живот на студиото започна да се разраства веднага. Стартирахме безплатен, едноседмичен уъркшоп с Пол Пиньон. Студенти в две групи прекарваха по 3-4 часа всеки ден и учиха как да работят със синтезатора. След този курс ще има още един в Университета на Белград в акустичната лаборатория на факултета по Електрическо инжерество.

Как могат хората да се свържат с вас и да кандидатстват за резиденция в Електронно студио Радио Белград?

Получихме много имейли от известни и не толкова известни артисти, които искат да работят в нашето студио и се опитваме да направим така, че да се случи. Постепенно разпределяме студийното време между участниците в курса и чуждите артисти, които до момента идват при нас само по покана. В момента, в който всичко е уредено ще обявим, че сме отворени за предложения.

Гостуващите артисти трябва да допринесат за програмата на студиото по някакъв начин. Ще има разговори, концерти, презентации и уъркшопи.

Ако имате проект, който бихте искали да развиете в нашето студио може да ни пишете на elektronskistudio@rts.rs

Не пропускайте да представите себе си, пратете CV и предложение за проект (в pdf формат) и ни пратете линкове към ваши предишни работи. Това са задължителни изисквания, за да ви имаме предвид за бъдещи резиденции. Ще се свържем с вас при първа възможност. Както може би си представяте имаме доста неща, които трябва да свършим, а екипът ни не е много голям.