По времето, когато излиза предшественикът на Narkopop съм дълбоко заровен в тийнейджърски блек метъл ескейпизъм. За щастие тегавата му атмосфера се оказва доста свързана с ембиънт музиката и няколко години по-късно достигам до Pop и Königsforst, с които Wolfgang Voigt (тук под името GAS) тотално променя идеята ми за (пост) клубна музика.

От няколко дни Narkopop циркулура в стрийминг сайтовете. Няколко секунди преди да натисна Play се страхувах дали това няма да е поредният провален 90-тарски култ. Само три минути в гъстия и шумен ембиънт дъб на GAS обаче са достатъчни, за да се почувстваш у дома.

Voigt е превърнал Narkopop в може би най-епичния албум на GAS, амотсферите са плътни и оркестрални, tape hiss запълва и малкото останало пространство между звуците. Киковете са подводни, масивни и настоятелни. Купете си го на плоча, за да го преживеете целия и не го слушайте на части макар че със сигурност Narkopop 10 ще ви накара да зациклите в 17-те й минути поне 1-2 седмици.

Целият албум Narkopop може да се слуша в Spotify и да се купи от сайта на Kompakt с 24-странична книга.