На 8 септември британският електронен артист и диджей Сим Хътчинс идва за пръв път в София по покана на Amek Collective. В компанията на местните злодеи Evitceles, Late, Cyberian и Nelegat той ще представи своята искрена, емоционална и доста оцветена с хумор интерпретация на съвременната клубна музика. Тук е Facebook събитието.

Хътчинс има солидна история като диджей по нелегални партита и радиостанции из Англия. Продуцира едва от 2014 г., но вече има завидна дискография за лейбъли като UIQ на Lee Gamble, No Pain In Pop и Local Action. Повече за човека и артиста ще откриете в интервюто, което Ангел Симитчиев направи с него.

Ангел Симитчиев: Кой е Сим Хътчинс и какво те доведе до музиката, която правиш в момента?

Сим Хътчинс: Стигнах до тук по доста заплетен път, който включваше дълги години на диджействане на нелегални партита и пиратски радиостанции в Есекс, Англия. Това беше време, в което дори не се пробвах да продуцирам музика. През 2014 г. обаче се захванах сериозно точно с това. Резултатът са албумите ми за No Pain In Pop, UIQ и Local Action.

Как се отнася английската сцена с теб, вдъхновява ли те средата?

Като цяло съм доста изолиран от лондонската сцена, живея на около 50 км. от града. Но все пак съм безкрайно доволен, че съм на един кратък трип с влак разстояние от него. През последните години не съм бил част от някакво крю. Това ми даде възможност да се науча да разчитам основно на себе си и съм доста благодарен за това.

Какво те води към София?

Разбира се, възможността да свиря заедно с Evitceles, Cyberian, Nelegat и Late. А и да видя София, чувал съм доста за столицата ви.

Последният ти албум Clubeighteen2thirty вдигна доста шум в пресата и музикалните среди, кое беше най-якото и най-тъпото нещо, което чу за него?

Най-забавно беше да следя как хората реагират на EDM влиянията в албума. Chevel например каза, че напомпващият ефект от сайдчейн компресията му напомня на Deadmou5 хаха. Може би най-тъпото беше, че хората се оплакваха, че не сме го издали на винил след като разпродадохме всички касети за няколко седмици. Предполагам, че ако бяхме направили плочи те все още щяха да седят в някой склад. Не можеш да угодиш на всички, не се ѝ опитвам.

Как се появи слогана “EDM not IDM”? Засегнаха ли се някои хора?

Нямам представа, но се надявам. Том Лиа (човекът зад лейбъла Local Action) и аз си разменяхме идеи в Whatsapp и така стигнахме до “EDM not IDM”. Смешно е, защото продължавам да виждам стикерите навсякъде и зная, че имаха за цел да раздразнят изключително нишова публика. За жалост съм баннат от форума WATMM и не мога да проследя как моята “атака” е била приета в епицентъра на тази общност.

В сцена, която основно се старае да е мрачна и сериозна ти доста си играеш с хумора и се стараеш да държиш нещата от по-забавната страна, правилно ли съм схванал?

Тотално, причината е, че всичко, което представям в музиката и изкуството си е много искрена версия на мен самия. Хуморът за мен е защитен механизъм и начин да бъда по-приятелски настроен към хората. Комедията ми е интересна и всичко това е естествено да намери място в работата ми. През повечето време просто се забавлявам.

Обичам да залагам и скрити референции в интервюта и т.н. Един такъв пример е как в интервю за The Wire обяснявам, че сирените са метафора за траш рейва и няколко месеца по-късно ползвам сирена в най-новия си сингъл. Ей така, просто, за да бъда задник.

Помня как, като по-млад слушах Squarepusher (той също е от Есекс) и бях впечатлен от всичките малки шеги, които са скрити в неговите тракове. Изборът му на звуци, който се преръща в пародия на клишетата на стилове като джънгъл и дръмендбейс.

Винаги ли си се придържал към този тон или постепенно ти писна от цялата сериозност?

Винаги съм дразнел хората. През диджейските си години едно от нещата, които правех беше да дабъл-дропвам най-евтините хепи хардкор тракове с най-злите парчета от Renegade Hardware, които можех да докопам.

Току-що издаде ново ЕР с два твои трака и три епични ремикса, разкажи повече за това.

Двете нови парчета са от същите сесии, в които записах Clubeighteen2thirty, но не пасваха на албума. Доста по-танцувални са. Да ги включа в сингъл с по-лесно смилаеми ремикси ми се стори като перфектният начин, по който да напомня на хората за албума и да покажа музиката си от тотално различна страна. Много съм доволен от артистите, които ремиксираха – LOFT, object blue и Renick Bell – всички те са хора от моето поколение, с които заедно се движим напред.

Какво друго подготвяш?

Новият ми албум е готов и в момента работя по колаборация за аудио-визуално шоу, с което да го представя. През зимата ми предстои и сплит на 12-инчов винил.

Какво ще ни изсвириш в София?

Моите лайв сетове в клубове имат за цел да опустошат дансинга. Изпълнението ми има за цел да ви покаже мишмашът, който всъщност е UK денс музиката.

Свирил си в нашия край на света и преди, хората обикновено го избягват…

Ах, не говори така. Явно съм аномалия, защото обичам да съм на Балканите. Скъпи промоутъри, поканете ме и ще дойда!

Сподели с нас пет готини електронни артисти, които може би сме пропуснали.

Zurkas Tepla, Moonbow, E.M.M.A, Crosspolar и Lorem. Доста се кефя на всеки един от тях!