Maltash е роден в Ливан, но през последните години живее в Брюксел, където и създава своята музика, която е специфична смес от съвременен електронен звук, екстремни жанрове като пънк, дуум и метъл, и ориенталска музика. На 21-ви август Maltash ще свири своя първи концерт в Koncept Space, София по покана на българския артист Evitceles, който заедно с Amek Collective организира една много специална вечер, посветена на по-експерименталната клубна музика. Повече за ливанския артист може да прочетете в интервюто, което Ангел Симитчиев взе от него специално за Фонотеката.

След две страхотни издания за лейбълите Opal Tapes и Tartarus Records, музиката ти вече убедително си проправя път към точните слушатели, но все пак, би ли представил себе си и всичко, което смяташ, че проектът Maltash означава?

Благодаря ти за милите думи. Maltash започна от нуждата ми да се самоизразявам чрез музика, нямах никакъв план или идея как ще звучи и просто започнах да правя музика. Крайният резултат се оказа тотална деконструкция на музиката, която ме е вдъхновявала от самото начало – жанрове като метъл и индъстриъл, а напоследък и ориенталски влияния от жанровете тараб (Tarab) и рай (Rai). “Сила в уязвимостта“ – това е фразата, която ми помага да продължавам, и винаги се старая да бъда колкото мога по-откровен, когато става дума за създаване на музика.

Tartarus Records издават аудио касети на групи като Amenra, Thou и като цяло дуум метъл ориентирана музика. Opal Tapes, от друга страна, са дом на много експериментални, електронни и нойз артисти. Къде смяташ, че се намира твоята музика?

Смятам че принадлежа между много различни територии, тези двете, които споменаваш са най-големите, разбира се, но има още много влияния. Също с нарастването на уменията ми, съвсем спокойно мога да си представя как в бъдеще ме привличат и други музикални посоки. Не адаптирам музиката си спрямо лейбъла. Случва се да започна да работя по проект и по средата на процеса да реша, че даден издател ще е много подходящ за материала. Тогава започвам с пълна сила да опитвам да се свържа с него.

Твоята музика е смес от индъстриъл, метъл, пънк и тежък електронен звук, коя е първата ти музикална любов и как стигна до своя специфичен стил?

Метъл, метъл завинаги! Това е единственият музикален жанр, който в един момент ме кара да плача, а в друг да строша всичко около себе си. Според мен това е музика, изпълнена с неподправени емоции, разбира се, не всичко е такова, но поне нещата, които аз слушам. Достигнах до собствения си звук, който все още се развива, защото съм искрен и не се опитвам да се впиша в определен стил. Получи се много естествено.

Попадал съм на предаванията ти по радио Ma3azef и музиката, която пускаш винаги е в екстремната част на спектъра, което прави шоуто ти доста интензивно радио преживяване. Напомня на времената, в които слушахме радио не просто като фон, а с цялото си сърце. Смяташ ли, че музиката все повече се превръща във фоново преживяване и агресивният и силен звук ли са твоите начини да се пребориш с това?

Да, имам проблем с това, че хората основно се интересуват от „достъпната“ музика. Въпреки че харесвам доста музика, която може да се причисли към нея, смятам че всеки може да направи усилие и да открива нова музика без предразсъдъци от типа „о, това е много грубо“, „той крещи, това не е за мен“ или „има дисторжън, от това ме болят ушите“. Това е смисълът да изразяваш себе си – понякога е грубо, понякога е по-слушаемо. Щом музикантът е решил да бъде така смятам, че трябва да бъде уважавано и оценено, защото [чрез музиката] ти поглеждаш в нечий живот. Мисля, че това е красиво. Само мога да се надявам, че и останалите хора мислят по този начин, и че когато слушат музика границите започват да се размиват.

Винаги ли си работил соло или в по-малки формации като дуото Avril Spleen с Елвин Бранди. Ти си китарист, може би има някоя метъл група от твоето минало, която може да докопаме, ако се разровим в Discogs?

За жалост не, като по-млад съм пробвал да свиря в банди, но никога не се е получавало. Това е и една от причините да започна да се занимавам с електронна музика, защото в нея мога да правя всичко сам. През годините успях да срещна и няколко страхотни хора (като Фрея), с които нещата просто сработват. Наскоро започнах съвместна работа с Prophan в Мароко и Kujo в Амстердам, с когото наскоро свирихме импровизационен концерт в Бейрут.

Преди няколко години Елвин Бранди свири в София, не беше самостоятелен концерт, а съвместно изпълнение с Даниел Блумберг. Как се стигна до вашата съвместна работа?

Преди няколко години и двамата свирихме заедно на един концерт в Бейрут (по това време все още не използвах името Maltash). Направихме един джем заедно и се получиха доста интересни неща, които обаче нямахме време да завършим. Няколко години по-късно, когато се преместих в Брюксел тя беше в града, така че отворихме стария проект и за един ден направихме парчето “White Wall”, което впоследствие се появи в компилацията “Amateur Vampires” на Opal Tapes. Тя живее във Великобритания, и заради пандемията скоро не сме имали възможността да се озовем в една стая заедно и да работим отново. И двамата много обичаме енергията, която се натрупва докато работим заедно в едно пространство, така че вярвам скоро ще имаме възможност да го направим отново.

През последната година всички бяхме принудени да прекараме доста време вкъщи, какъв е процесът ти на създаване на музика – в студио с усилватели, усилени до дупка ли записваш или работиш по-скоро в домашно студио?

Работя в студио, но без усилватели, всичко влиза в миксера и от там към 8-инчовите ми монитори, разбира се усилени на макс. Обикновено работя по песните една по една. Живея с тях известно време докато реша, че са готови. Чак тогава мога да продължа към следващата, не ги пускам лесно. Студиото ми е вкъщи и съм благословен със съквартиранти, които ме подкрепят и разбират.

Измина почти година от албума ти за Opal Tapes, имаш ли нещо ново, което предстои да излезе?

Определено да, едно кратко EP трябва да излезе за Antibody, лейбълът на Raum, както и сплит с The Undertaker’s Tapes за Modular Mind. Първото ЕР, което правим заедно с Prophan трябва скоро да се появи за Rhadab. В момента работя и по нов дългосвирещ албум, все още нямам конкретна дата за него, но съм сигурен, че ще открие уютен дом.

Ти си от Ливан, но в момента живееш в Брюксел. Нещо конкретно ли те доведе в Европа и успяваш ли да поддържаш връзка с държавата, в която си роден, тя е разкъсвана от неадекватно управление и какви ли не кризисни ситуации? Пътуваш ли често обратно?

Нещата в Ливан започнаха да се движат в неправилна посока и усетих, че особено в дългосрочен план там не ме очаква кой знае какво развитие. Затова се преместих в Брюксел, където успях да постигна много в личен и музикален план – далеч от стреса и натиска. Със сигурност не е лесно и все още се чувствам много свързан със страната си. Често прекарвам часове в социалните медии, за да следя всичко, което става там. Умът ми сякаш експлодира, а сърцето ми се разкъсва, което често има негативен ефект върху работата по проектите ми. Понякога се чувствам виновен, че не съм там, но в крайна сметка, човек трябва да се грижи за себе си и аз трябваше доста да се потрудя, за да имам сравнително комфортен живот в Европа. Последно бях в Ливан за две седмици, беше едновременно приятно и тъжно преживяване – щастие поръсено с тъга, както обичам да казвам. Преди това не бях ходил близо две години, поради различни причини, включително пандемията.

На мен лично ми отне около 15 години преди да свиря ембиънт в родния си град, ти успявал ли си да представяш музиката си в Ливан по-често?

Да, основно свирех с колектива Frequent Defect. Те са страхотна група от мотивирани и истински хора, които правиха, може би, най-готините събития, на които съм бил. Бях много щастлив да видя колко се е развил колективът и колко добре организирани са станали техните проекти, които в момента са изключително разнообразни.

Ще споделиш ли артисти от Ливан, които може би сме пропуснали – музиканти, лейбъли, а защо не и писатели? 

Наскоро попаднах на дуото Two or the Dragon, те са страхотни, а лейбълът който ги издава се казва Ruptured и публикува много интересна музика, сред която има много артисти от Ливан и региона, които си струва да се чуят. Слушам много ливанска музика от 80-те, също и тараб, има прекалено много имена, за да мога да препоръчам нещо конкретно, но дори само с едно търсене в YouTube и Spotify ще откриете много съкровища.

Maltash ще свири в София в компанията на Zhe Pechorin (Сърбия) и българските проекти LATE и Evitceles. Фейсбук събитието е тук, а входът е свободно дарение, което означава, че сами преценявате с каква сума да подкрепите участниците и организаторите.