.

Добрите тракове 2022

Shanti Celeste пръска с Cutie

Sexo y Fantasia – Sexo y Fantasia Theme

Дуото Sexo y Fantasia е доста активно напоследък, издавайки няколко наистина силни EP-та. Тракът е повлиян от култовия филм от еротичната ера от края на 80-те: Sexo Y Fantasia. Последната му продукция излезе от лейбъла на Sasha Mambo, Macadam Mambo.

Иво Стоядинов

Shanti Celeste – Cutie

Голяма част от продукцията на Shanti Celeste е релаксиращ и лежернозвучащ хаус, който често те праща към природата вместо към клуба. За разлика от това, ремиксите ѝ и нейните диджей сетове, наваксват с огромна доза енергия и с хипер приповдигащо звучене. Към втората категория спада сингълът Cutie от тази година. Тракът на UK продуцентката е верен на името си – позитивно и съвсем леко сладникав, основно заради компресираните до детинско звучене вокали, водени от енергичен танцувален ритъм и палав бас. Парчето има силата да се закачи за мозъка, но не с поп кукичка, а благодарение на странността си.

Александър Владимиров

Supreme Low – Hash (feat. Sensational)

Обичам, когато лейбълите и артистите чупят стилови бариери, но въпреки това успяват да запазят идентичността си и да звучат точно като себе си. Такъв е случаят с VEYL и Jerome Tchernеyan от Years of Denial, който използва псевдонима Supreme Low, за да направи едно доста сполучливо илбиент и хип-хоп издание, подплатено с фундаменталните за него и лейбъла индъстриъл текстури. Без да се замислям, избирам парчето Hash, в колаборация с нюйоркското MC Sensational. 

Стефан Александров

Small Crab – Yerba Cereal (Talik Remix)

Счупено, перкусивно оръжие, с мистични напеви на мантри. Иначе казано — трайбъл за чудо и приказ. Виждала съм с очите си как това парче “работи” и как чрез ритуала на танца хората на дансинга достигат до по-интензивно състояние на съществуване. Оригиналът също е супер, но една от моите любими bass/idm продуцентки в момента, Talik, добавя ултра наситена, тежка бас линия и го превръща в попиляващ бенгър, който аз не мога да спра да пускам. Второ силно издание от лейбъла на Marie Montexier — Paryìa, затвърждаващ се като място за изява на свежи, тепърва навлизащи продуценти.

Джули Милкова

Silent Servant – Solitude Illuminated

Каквото и да кажем за американеца Хуан Мендез не е достатъчно да изрази огромния му принос към съвременната индъстриал и пост-пънк техно сцена. Творчеството му като Silent Servant, фундаменталните лефтфийлд лейбъли Sandwell District и Jealous God и безупречните му диджей сетове са белязани от лоялност към различното, която малко от съвременниците му споделят. Ето защо нямаше как да пропусна последното му EP за L.I.E.S. Records през март Optimistic Decay – първото соло издание на Silent Servant от 2018 насам. Solitude Illuminated събира всичко, което обичам в хаус и техно – палави перкусии, грууви бас-линии и красива мелодия на фона на брутално отчаяние и мъка, които те хващат за ръката и безпощадно те дърпат навътре към себе си. 

Снежана Безус

Sound Synthesis – I see you Looking at Me

I see you looking at me на Sound Synthesis e парче което няма как да не грабне вниманието на всеки електро фен още от първият удар. Жестоко сурово електро/асид звучене, изградено върху дълбоки баси и режещи снеъри и типичен роботизиран електро вокал. Нищо повече и нищо по-малко.

Ивайло Данаилов

Soul Edifice – Life Artefacts

Life Artefacts e част от първото соло EP на френският продуцент Soul Edifice. Епичен емоционален брейкбийт шедьовър. Мелодия, която неизменно те кара да започнеш да си танцуваш и да забравиш за момент за всички задължения и грижи.

Ивайло Данаилов

TERR – Only For Tonight

Бразилката Даниела Калделас, по-известна като TERR, прави клубни хитачки от 2016 г. насам. С близо десет издания и множество ремикси за яки агенти и лейбъли, тя се превръща в едно от вървежните имена на европейската сцена в последно време. В тазгодишния си двоен сингъл Only For Tonight, освен натопорчения прав бийт тя включва и закачлив наратив, посветен на плюсовете и минусите на романса след полунощ.

Самуил Кехайов

Temple Rat – Love is a Fragile Dream

Temple Rat e млада продуцентка от Шанхай. Разбрах за нея от този готин сет. Комбинирайки спокойствието на ембиънт мелодиите с асид бийтове от 90-те и свирепи барабани, тя изгражда уникален звук, смесващ модерни вибрации и древни ориенталски ритми.

Теодора Маринова

The Actor – Seit Wir Uns Kennen…

Mannequin отново разцепват с емблематичните за лейбъла култови преиздавания с удължена версия на двойния албум от 1982 г. Exploded View на холандските минимъл синт пионери The Actor. Албумът буквално крещи слогана на лейбъла “Spreading cold waves”, а както вече сме се уверили, когато Adriani има пръст в нещо, рядко оставаме разочаровани. С текстове на английски и немски, повлияни от модернизма, The Actor пеят за любов, танци, забавления и мода – нещо като прото DIY Depeche Mode, но по-ръбати и с домашни записи на касетка. Това парче, както и целият албум, биха били перфектен саундтрак към Manifesto of Futurismманифестът на Филипо Томасо Маринети от 1909 г., където поетът описва философията на новото италианско арт движение – Футуризъм, което отхвърля миналото, приветства индустриализацията и възхвалява скоростта, машините, насилието и младостта. Задължителна покупка за любителите на прашни синтезатори и винтидж звуци.

Джули Милкова

The Spy – Time to Strike

Дебютният албум на The Spy излезе точно на рождения ми ден за лейбъла на Elena Colombi — Osàre! Editions. Оттогава насам плочата винаги попада в селекцията ми за клубни и фестивални сетове, благодарение на разнообразието си от солидни synth-heavy парчета. Включвам пилотното Time to Strike, което перфектно олицетворява дългогодишните холандски традиции в този саунд. 

Стефан Александров

TECHNOBETON – Velodrome

Любимото ми българо-немско дуо изкара този мрачен хит, създаден в октомврийската дъждовна вечер, по време на лайв сета им за миналогодишното издание на нашата серия Altitude Attitude. Парчето носи името Velodrom заради цикличните музикални конструкции, които се повтарят на различни скорости и така създават усещане за бавна надпревара, сподели с нас Ясен Марков, 50% TECHNOBETON. „Има влияние от New Beat и от тъмницата и дъжда пред Братската Могила, където бе създадено парчето.„

Самуил Кехайов

Timothy J Fairplay – Altar Room

Едно от най-хубавите неща, които ми се случиха тази година е, че слушах Timothy J. Fairplay на живо. Това е един от малкото артисти, които блестят еднакво с умение и талант както в диджей сетовете си, така и в авторската си музика. Освен че е звуков инженер, колаборатор и дългогодишен приятел на покойния Андрю Уедърол, Тimothy J. Fairplay има 6 албума и над 20 EP-та за последните 10 години и води вдъхновяващото предаване Dungeon Module по Mutant Radio. Музикалната му дарба и психеделично-мелодичен подход към хаус, техно, есид и електро с лекота го поставят до артисти от калибъра на Legowelt. Любимият ми негов трак тази година е Altar Room за компилацията на Italo Moderni – Modernation Vol. 4, която излезе през септември.

Снежана Безус

Vague Voices – Infernal Rust

Колаборацията между Ангел Симитчиев и Стефан Бъчваров беше сред любимите ми музикални преживявания на живо през изминалата година, а вторият им дългосвирещ албум, II. Елегии е едно от важните събития на местната сцена. Infernal Rust ме грабна не само с по-отявлено ритмичната си структура (не мога да избягам от диджея в себе си), а и със своя минимализъм и естетизирана монотонност, осцилираща между гробовният тътен на ударните и ангелската ефирност на семплираните вокали. 

Снежана Безус

Velvet Velour – Blood Moon 

Валерия Валюская определено не е проверила, преди да си избере псевдонима Velvet Velour. Или пък пичът от UK със същия псевдоним не е проверил. Но няма значение, защото рускинята прави супер дискотечни парчета с мрачно и носталгично звучене. В предпоследния си сингъл Blood Moon, освен мазните синтове и нацепен бийт, можем да чуем и отнесените ѝ вокали, които добавят екстра романтична нотка към парчето. За любознателните ще споделим, че освен продукцията, прави и доста яки диджей сетове, като този тук например.

Самуил Кехайов

Виолетов Генерал – Gentle Reactor

Виолетовият генерал Емил Вълев е зверски талантлив, изпреварил времето си артист, който има нелеката съдба да твори непосредствено преди и по време на Прехода. Емоционалната ми връзка с музиката му започна като любов от първо слушане. Впоследствие, докато водех собствено предаване по радио KOMPONENTI – Moody Mondays – исках да направя епизод, посветен на българската уейв и пост-пънк сцена. Тогава с огромно недоумение открих, че нямам шанс да си купя музиката, която искам да пускам, освен няколко много стари касетки в Discogs със сборни компилации на Виолетов Генерал. Реших да се свържа лично с Емил Вълев, да се обясня в любов към музиката му и да си купя файловете от него. Той се оказа страшен пич, прати ми траковете и поприказвахме за музика. Още тогава си казах, че този човек е прекалено уау, за да тъне в забвение. Помечтах си как някой ден ще имам лейбъл с касетки и ще издам всичко негово. През септември тази година с огромна радост и малко горчивина, разбрах, че вече са ме изпреварили. И то не кой да е, а великанката Елена Коломби, чийто лейбъл Osàre! Editions издаде именно албумът Gentle Reaktor, в който участва и Сибила Серафим. Каквото и да кажа за него ще е малко, затова препоръчвам тази статия във Фонотеката.

Джули Милкова

1

VR SEX – Walk of Fame

VR SEX e есид пънк проект на Андрю Клинко от американското уейв дуо Drab Majesty, известно с изданията си за лейбъла Dais Records. В него той свири всички инструменти като измислен човек-оркестър на име Ноел Скъм (язвителна анаграма на Елон Мъск), изливайки горчива смес от омраза и привързаност към сюрреалистичния упадък и мизерия на Лос Анджелис. Rough Dimension излезе през март тази година и е вторият дългосвирещ албум на VR SEX след дебютния Human Traffic Jam от 2019. Деветте песни преливат една в друга в каскада от китарни рифове, киберпънк електроника и изумителните лирики на героя, съзерцаващ безпощадната реалност на своя свят. Може би най-любимата ми песен от цялата селекция, буквално всеки път като я слушам се възнасям до сълзи.

Снежана Безус

Zillas On Acid – The Corinthian

Zillas On Acid са базираните във Филаделфия Томас Роланд и Джеймс Вайсингер. Пичовете издават спорадично за все готини лейбъли като Dischi Autunno, Optimo Music, Playground Records и други. Попаднаха ми случайно от една компилация на Permanent Vacation с мощното парче Lose Your Soul и оттогава ги следя. Саунда им е от любимия ми тип – бавен, мрачен и натопорчен, а и както името им подсказва, с щипка асид. The Corinthinan отговаря напълно на очакванията, а щипката асид си е цял черпак. 

Самуил Кехайов

подобни

последни