.

Добрите тракове 2022

Българo-финландската продуцентка Катерина Андонов е тук с Childhood Dreams

Joy Orbison – Pinky Ring 

През последните над 10 години английският дъбстеп, геридж и хаус продуцент Joy Orbison успява консистентно, поне веднъж годишно, да изкарва тракове, които прорязват монотонността на масовия звук и да правят впечатление както в, така и извън клуба. Артистът е до голяма степен виновен и за това тази амалгама от стилове да набере популярност и при много други артисти. През 2022 г. Joy Orbison се разписа силно с повече от едно парче (както си личи и в тази селекция, заради колаборацията му с Overmono), но Pinky Ring е личен фаворит. Емоционален пост-дъбстеп/UK геридж с характерното за Joy О използване на вокални семпли. Тракът едновременно те стапя и ти налива енергия. 

Александър Владимиров

Joy Orbison & Overmono – Blind Date

Тримата UK продуценти Joy Orbison и Overmono се появяват в тази селекция и със соло тракове, но тази колаборация е класически пример за синергия. А това не им е и за пръв път – още през 2019 г. тримата артисти пуснаха бенгъра Bromley. С Blind Date имаме всички елементи, характерни за стиловете на двата проекта – енергични брейкс, емоционални модулирани вокални семпли и мелодичен ембиънт, а от средата влиза и осцилиран бас, който прави от трака фестивален химн. 

Александър Владимиров

Katerina – Childhood Dreams

Childhood Dreams е като саундтрак за история с магически реализъм. Ембиънт звуците от морски бряг ни държат на Земята, докато дръм и синт елементите ни вкарват в някаква илюзия, която е наглед безопасна и приятна, но крие нещо повече под повърхността си. Парчето е част от EP-то на българо-финландската продуцентка Катерина Андонов Labyrinth Of The Human Soul. Вътре Childhood Dreams и Life Goes On правят езотеричен сандвич на динамичното блъскало Evolution. И трите трака са комбинация от топлина и студ, които може да свържем с двете локации, които са формирали Катерина. 

Александър Владимиров

Kid Machine – Only Machines Allowed

Kid Machine e DJ и продуцент от Англия, а музиката му е микс от електро и итало. Свиря този трак в началото на сетовете си, страхотна продукция. През изминалата година той ни гостува в Tell Me по покана на TECHNOBETON.

Иво Стоядинов

Krishna Goinea – No Information (Lucient & Deckard Edit)

Изнедващо издание от Italo Moderni. Оказва се, че легендата Krishna Goinea от Liaisons Dangereuses има доста неиздаван материал. Чрез негов приятел лейбълът прави връзка и получава харддрайв с доста неиздавани неща и така се ражда EP-то, в което се включват Curses, Silent Servant и Lucient & Deckard. Те ремиксират 3 от траковете вътре. Мега плоча в традициите на Liaisons Dangereuses. Свиря този трак на тъмно в края на нощта.

Иво Стоядинов

Longhair – Planets And Orbits

Адски лежерен саунд от най-дългокосото мъжко дуо Марко Пелаик и Бенедикт Богенбергер, известни като Longhair. Продукцията им се отличава с изпипани композиции и веселяшки мелодии, на фона на почти дискотечен бийт. Трудно се избира любим трак от албума, но Planets And Oribts някак си успява да се открои. Лъхащата отвсякъде в последно време носталгия по деведесетарското звучене взе леко да се изтърква, но в случая с Hotel Solaris си е право на мястото. Препоръчвам силно и парчето Techno Power. 

Самуил Кехайов

Maara – Rude, Crude & Out of Control

Канадският артист Maara ни отвежда на хедонистично клубно пътуване с този нов трак. Той остава верен на предизвикващите транс звуци, които действат както хипнотизиращо, така и възбуждащо. Rude, Crude & Out of Control постепенно те кара да се отпуснеш с вълната си от барабани, изкривени бас линии и ехтящи, и мистериозни, и налудничaво секси вокали. 

Теодора Маринова

Marcel Dettmann –  Batteries Not Included

Fear Of Programming е най-новият албум от немската техно легенда Марсел Детман. До голяма степен в него той работи с барабани от TR-808 и 909, които допълва с басови линии от SH-101 и TB-303. Методът, който използва е класически. Самият той споделя относно албума си пред Resident Advisor: „Това е много класически начин за създаване на техно. Навремето хората имаха дръм машина и синтезатор, и може би педал. И това е, така създаваш едно парче. Така че не използвах твърде много опции.“ Подходът му може да бъде усетен в Batteries Not Included – непроменливо арпеджио, разстилащо се над серия от отворени хайхатове и синкопирани клапове, появяващи се от време на време.

Теодора Маринова

Mike Parker – Bass Model

За мен Майк Паркър е един от най-големите американски техно виртуози. Тhe Burning Roundtable е втората му изява за лейбъла Тоken след ремикс, който направи за PTTRN. Bаss Model показва уменията на Паркър да комбинира електро и техно през своята продуцентска техника, като се старае да използва минимални елементи. Затворените хай хатове се повдигат през участъци от въртящи, режещи модули и брейки удряща бас линия. Mога да го слушам постоянно!

Теодора Маринов

Mutant Beat Dance – Drug Psychedelik

Този трак е психаделичен new beat, който е объркващ в добрия смисъл. Осем минути в зоната на здрача, в които следваш груува без да знаеш дори накъде те води. Тук обаче отново настоявам да се слуша целия албум! No Comfort For Control включва 10 трака (или 3 плочи) дело на Mutant Beat Dance — мое много любимо звездно трио състоящо се от Traxx, Beau Wanzer и Steve Summers. Албумът е ефектен микс от асид хаус, индъстриъл и ню уейв с осезаемо пънкарски привкус. Дава усещаното, че слушаш лайв банда, а не просто някакви продуценти, които правят електронна музика. За мен това е своеобразен бунтарски вик, който показва среден пръст на мнозинството и плюе на конформизма, струящ от техното в последните години. Издаден от Nation, лейбълът на Traxx, който следва “Dance beyond Dance” философия и умело съчетава звуци и технологии от миналото и бъдещето в едно музикално цяло. Отпечатани са само 500 плочи, а преиздавания няма да има.

Джули Милкова

Mule Driver – Muladona 03

Безупречната дискография на израелеца Mule Driver е една от причините да обичам есид хаус и техно толкова много. Изданието Muladona пък е за берлинския лейбъл Sons of Traders, който следя отблизо през последните години и обожавам отвратителната му, безкомпромисна звукова естетика. Muladona e колекция от записи създадени през пандемията с аскетичен набор от машини. Фокусът е върху текстурите, а вдъхновение е едноименната книга на Ерик Стенер Карлсън за прокълната жена, която се превръща в мулето на Дявола. Всяка нощ тя се явява на клетия Върдж и разкъсва душата му с ужасяващите си разкази. Парчетата от албума са точно толкова кошмарни, колкото и историята, а може би най-невротично е Muladona 03.

Снежана Безус

Nadia D’Alò – D.S.

Има един тип парчета, които въображението ми категоризира като “опиумен сън”, а Nadia D’Alò – женската половина на дуото INIT – знае много добре как да ги прави. Монотонната бас линия, мистичната атмосфера и прокрадващите се отвсякъде вокали правят D.S. един от фаворитите ми в силното VA издание на R.i.O. — лейбъл, основан от Benedikt Frey, Menqui и самата D’Alò.

Стефан Александров

NIANDRAZ – Моят мрак

Златина Точкова е богиня на меланхолията и това е видно в дебютния ѝ албум Сумрак – модерна поп музика със съдържание, която като тлеещ въглен прогаря дупка в човешката душа и внимателно осветява тъмните кътчета на най-уязвимата ѝ форма. Болка, самота, отчаяние и срам са част от дълбоките емоции, артикулирани в поезията, която слушаме на фона на пулсиращи ритми, пиано и текстурирани инструментали. Моят мрак не обръща гръб на тази бездна, а смело скача в нея, обича я и я празнува. Не се слуша лесно, но действа очистващо и просветляващо. 

Снежана Безус

Noda & Wolfers – Strange Autumn

Още едно попълнение, създадено да звучи в силно задимени пространства с богата на бас саундсистема. През декември миналата година Legowelt влиза в студиото с японския продуцент Taka Noda, познат като Mystica Tribe, а резултатът е един превъзходен дъб албум, към който със сигурност ще се връщам често занапред. Tascam Space Station надгражда жанра чрез характерния далекоизточен почерк на Noda и пословичната синт обсесия на Danny Wolfers, а като всеобщ фаворит се очертава парчето Strange Autumn. 

Стефан Александров

Notausgang – Ride In Through The Sun

Този мазен, бавен тупаник излезе през лейбъла на Curses, което малко смекчава вината му за това, че два пъти не дойде в София. Автор е загадъчният парижки изпълнител с псевдоним Notausgang, в превод от немски „не е изход„, често срещан надпис по рейсовете втора ръка от преди години. Доста яко е едно парче да е така накъсано и динамично за този бавен bpm. Spoiler alert – другият трак от сборното EP, Ducati Flux – Monomachine също е супер!

Самуил Кехайов

NVST – Killing Your Voice (Obscure Drum Version)

Ключова фигура на швейцарската сцена, NVST затвърди позициите си и се изстреля до лайнъпите на всички стойностни фестивали през изминалото лято, издавайки своя дебютен албум Drum in the Bass of Attention. Може би сте чували да пускам повечето тракове от албума и може би сега ще намерите дълго търсен отговор на въпроса “трак ай ди?”. За целите на Фонотеката избирам само един фаворит и това е Killing Your Voice. Парчето звучи едновременно палаво и криминално, както и доста “in your face” заради вокалите на NVST, която с характерен френски акцент напява: “chew my lip, eat some shit, eat a stick of dynamite…” С фрагментираната си грити текстура, безкомпромисна бас линия и експериментален аранжимент, този трак е нов прочит на неравноделните стилове, които познаваме, поставяйки единия си крак на дансинга, а другия — на улицата. 

Джули Милкова

Overmono – Gunk

Братята Том и Ед Ръсел или Overmono харесват добермани. Кучетата са на четири от досегашните им обложки. В интервю за DJ Mag Ед казва: „Искаме да вземем нещо, което е стереотипизирано по определен начин, и да го представим такова, каквото е: зад външния вид има нежност.” И нежност е това, което има под повърхността на хашлашките геридж инструментали и отчетливия бас в музиката на Overmono. Gunk, а и цялото EP Cash Romantic, продължава тази линия без изобщо да е обезличено повторение на досегашните им тракове. Момчетата продължават да произвеждат бенгъри със собствен характер и явно характер има и занапред.

Александър Владимиров

Patricia – Head Gap Width 

Макс Равиц, както е истинското име на Patricia, израства в Чикаго, а семейните му корени са от Детройт, така че неговото родословно дърво не му дава голям избор за артистична реализация. Впоследствие, в Ню Йорк, той разбира що е то асид и така се оформя неговият звук. Head Gap Width е резултат от това смесване – хармонично и ритмично техно, със сочен пълнеж от асид бас. Клубно оръжие с много енергия, което може да събуди апетита за още музика в едно загряване или да вкара допълнителни сила в самия край на един купон. 

Александър Владимиров

Ploy – Unit 18

Време е за един трак, който мога да дефинирам доста по-лаконично от предходните — Unit 18 е чисто и просто един от любимите ми бенгъри за 2022. Силното включване на Ploy не е изненада, предвид доказания му нюх към създаване на парчета, които се експлоатират широко, а след това влизат в подобен тип годишни селекции. Тук съм за перкусиите, мазния съб и grimey мелодията.

Стефан Александров

Reflec – Glue

Reflec е лондонски артист, който непрестанно копае в по-тъмните нюанси на електронната музика през последното десетилетие. Последното му издание за лейбъла Neighbourhood комбинира брейкове, техно, сладки мелодии и не само. Glue е тежък нападател, удря те в лицето с дълбоко резониращата си бас линия, остри барабани и перкусии.

Теодора Маринова

Richard Sen – My Definition Of Funk

От няколко десетилетия Richard Sen е в топа на най-добрите ремиксатори. В края на 80-те започва като графити артист и впоследствие се запалва по създаването на музика. По мое мнение, негов е най-добрият ремикс по парче на Weatherall – The Asphodells – Beglammered. В локдауна той ремиксира и мой трак, което ме изненада много приятно.

Иво Стоядинов

Ruben Ganev – E14

Музиката на Рубен Ганев не спира да звучи в някои от най-големите техно клубове по света. Въпреки силно изразеното си звучене, всеки, който го слуша, си има различно негово любимо парче. Реших да включа Е14 oт последната му колекторска серия, защото вътре чуваме нещо по-нетипично за неговия стил. Някои птички биха казали, че за пръв път успяваме да забележим интересно брейки/електро влияние. Разбира се, уместно пречупено през уникалната си призма. 

Теодора Маринова

Ryogo Yamamori – Venues 

Едно малко по-нетипично парче от японския артист Ryogo Yamamori. Venues представлява символична репрезeнтация на клуба и неговите идеали. С помощта на вокали от Miqu и пиано елементи, Ryogo разглежда промяната на клубовете от места за среща с музиката към места, в които може да се сблъскваш с тормоз.

Теодора Маринова

подобни

последни