Днес официално излиза новият албум на Стефан Голдман Tacit Script. Той идва година след последния An Ardent Heart, но докато миналогодшния е описван като един от най-танцувалните от българо-германският продуцент, Tacit Script е по-скоро за концентрирано изживяване насаме.

Историята е показала, че Стефан винаги работи с някаква концепция. В албума Industry от 2014 г. например, всички парчета бяха направени само с presets – фабрично заложените звуци в няколко стари японски синтезатора: Korg Triton, Yamaha TG33 и Technics WSA1R.

Така че каква е концепцията този път? „Създадох си микротонална гама за почти всяко парче в албума.“ Знаех си, че ще е нещо сложно.

„Има едно основно нещо в техното – звучи по-яко, когато тоновете са по-криви вместо стандартните. Ритъмът си е прав, но трябва да има триене, за да не заспи някой. Обикновено това са някакви рандом настройки, но си мислех, че може да се подходи и по-систематично. Има много музика около тъй наречените микротонални настройки. Например Aleksi Perälä си измисли една гама наречена Colundi и издаде около 20 албума, в които всичко се движи по нея.“

Музиката в Tacit Script всъщност е създадена за музикално-театралния проект Alif от 2016 г., който е колаборация между Стефан Голдман и композитора Самир Оде-Тамими.

„Основната идея на Алиф беше да се работи с контраста между акустичните произведения на Самир Оде-Тамими и моята електронна музика. Нямаше сцена, а по скоро едно пространство, в което публиката можеше да се движи както реши. Можеш да седиш и да слушаш, или да танцуваш, или да легнеш и затвориш очи.“

Alif обаче има продължителност от 5 часа, така че адаптацията в албум изисква съкращаване на отделни части. Например докато в изданието Apophenia има дължина от почти 10 минути, в оригинал то е цели 40.

Описанието на албума в bandcamp започва така: Tacit Script изгражда своя собствена мрежа от взаимнозависими решетки, в които обектите се движат и развиват през множество измерения. Аз се обърквам лесно, затова помолих Стефан за малко разяснение.

„Мрежа тук е в смисъла на елементи, които са свързани в определени точки – възли. Решетката пък определя къде може да попадне елемент и къде не може. Ето пример с тонове – на пиано няма как да се изсвири тон между C (до) и C# (до-диез). Или е едното, или другото. Това е решетката. Цигулката обаче няма такава. Инструментът допуска континуум между двата тона. Концепцията за албума беше да си програмирам такива решетки във формата на гами или ритмични схеми и да ги свържа в общи мрежи – да им определя съотношения.“

Не е като да не звучи сложно, но пък никой няма да бъде спрян да слуша албума, ако не знае какво е микротонална гама.

„За да се опознае структурата тук е напълно достатъчно просто да се слуша. Има един феномен наречен статистично учене (statistical learning), при който научаваме структури, просто защото ги срещаме повторно. Така децата се научават да говорят. Същата функция има и повторението в техното. Всичко се върти в loops и така изучаваме съществото на музиката докато я слушаме.“

Първият трак е като цедка за отсяване – с дължина от над 12 минути и неравноделен ритъм Broca те предупреждава с какво се захващаш. Tacit Script е като човек, който няма намерение да ти става симпатичен, но ако проявиш уважение и се сближиш с него, можеш да научиш по нещо.

Албумът може да се поръча на CD през bandcamp, както и да се купи като дигитално копие. Ето го и него.