На 14 август Amek Collective са подготвили специална вечер, посветена на ембиънт музиката в най-екозтичната ѝ форма. Във Фабрика Автономия ще чуем не един, а два от френските артисти в редиците на знаковия калифорнийски лейбъл Not Not Fun Records. Ден преди концерта на 14 август, Ангел Симитчиев се е погрижил Фонотеката да ви запознае с Мартин Батист (Les Halles) и тропическата му музика в едно кратко, но искрено интервю. Последния албум на френския музикант, Zephyr, може да слушате в bandcamp.
Ангел Симитчиев: Кой е Мартин Батист – Les Halles?
Мартин Батист: Аз съм Мартин, на 28 години, живея в Лион. Започнах Les Halles през 2012 г. Това е първият ми и единствен музикален проект.
Какво те доведе до ембиънт музиката, свирил ли си в други жанрове преди това?
Отне ми няколко години да оценя ембиънта. Започнах с албумите на мои приятели. Първите парчета, които самият аз записах бяха по-скоро скици. Трябваше ми малко повече време, за да запиша Invisible Cities, моята първа касета и първото “истинско” издание на Les Halles.
Как слушаш ембиънт – оставяш го в периферията на сетивата си или му се отдаваш изцяло?
Зависи изцяло от настроението ми. Понякога слушам музика в пълна тъмнина, на слушалки и се чувствам прекрасно. По-често обаче слушам музика докато правя нещо друго, например, докато отговарям на това интервю, докато чета книга или ровя из интернет. Много хора слушат музика на слушалки докато са навън или в градския транспорт. Аз не го правя. Слушам музика само в къщи, но ходя и на концерти, където пространството е по-голямо от дома ми и това позволява на музиката да ме погълне.
Какви са твоите инструменти? Как създаваш своите топли и красиви звукови пейзажи?
Зад всеки албум, който съм издавал досега се крият различни процеси, въпреки че винаги работя със семпли. Старая се да работя по един и същ начин в рамките на дадения албум, за да има цялосност. Последната ми плоча е правена на компютър с много елементарен софтуер. Invisible Cities пък е правен със семплиране на звук от винили и ефектването им в реално време. Записвах го директно на 4-track рекордер, променях скоростта на записа… Смятам, че не е толкова важно какви са инструментите ти, а какво се върти в главата ми. Invisible Cities е направен по този начин, защото тъкмо се бях преместил в нов апартамент и нямах никаква друга техника на разположение. Бих добавил, че и търпението е ключово за мен в процеса на правене на музиката. Отнема ми много време да харесам песен, по която работя.
Разкажи за Magnétophonique (Шарл Белпоа). Тръгвате на турне заедно, така че предполагам е свеж тип?
Приятели сме от близо 10 години и сега отново сме съквартиранти. Това прави организирането на турнета заедно доста лесно. Много харесвам неговия нов лайв сет и е удоволствие да го слушам на живо всяка вечер. Добри приятели сме и ни е лесно да прекарваме дълго време заедно. Освен това, Шарл няма голямо его, което, според мен, е много важно качество за всеки музикант.
Каква е причината да се качиш в кола по средата на лятото и да изминеш толкова много разстояние, за да представяш музиката си при положение, че само с един клик някой може да си поръча последната ти плоча?
Харесват ми и двата начина, по който съществува музиката. Изключителен късметлия съм, че хората от всяка точка на света могат да слушат музиката ми в домовете си. Концертите обаче са истински споделени преживявания между човешки същества. Всеки лайв е уникален и това е заради публиката и пространствата, в които свирим. Отне ми доста време да започна да свиря музика на живо, но сега усещам, че е неизменна част от съществуването на проекта ми.
Музиката ти е по-скоро топла като пясъка на плажа, как се чувстваш като я свириш през зимата?
Не съм сигурен как да отговоря на това. Надявам се само, че носи мир, радост, усмивки, топлина и щастие от това, че сме заедно.
Разкажи ни за Not Not Fun Records, лейбълът, който е дом и на двама ви, има ли други артисти, за които трябва да зная?
Доста близък чувствам руския артист X.Y.R. С него споделяме няколко лейбъла, включително NNF. Наскоро се появи и друг френски ембиънт артист – Canada Effervescent. Задължително трябва да споменя и High Wolf, Cankun и TG Gondard.
Какво ще четеш на турнето?
Пътни табели и карти по пътя, менюта в ресторантите. Ако намеря време задължително ще препрочета “Океан море” на Алесандро Барико. Благодаря ти за това интервю. София, ще се видим скоро!
