Влизам в сумрака на стара двуетажна сграда. Строена е, за да събере чиновниците на произволно предприятие от времето на тоталитаризма, от онези с имена-съкращения като “ГеоТехМинАлабала”. Още от входа мирише на отминал декадентски соц – и по стените, и по тавана има дървена ламперия, която преди 40 години сигурно е излъчвала представителност и бюрократичен лукс. В момента, по-скоро, излъчва дървеници.
Тук съм, за да търся студиото на Петър Васев или Raredub – един от младите български артисти, които стоят под радара. Срещата ни е точно в студиото, защото тук прекарва по-голямата част от времето си. Въпреки че в малкото моменти, в които се появява пред публика, той е в ролята на диджей, основното му занимание е да джеми по синтове, дръм машини и контролери. А те си искат място.
Качвам се на втория етаж, където ме посрещат няколко класически артефакта. Метална закачалка с огледало върху облицована с кожа стойка – като вратите на директорите, върху които не можеш да почукаш. До нея кафява маса, имитираща дърво, но всъщност от ПДЧ, обградена от два тежки фотьойла и диван. Слабата светлина, която идва от единствената работеща крушка само допринася за усещането, че по всичко наоколо – пода, мебелите и масата – има тънък слой пепел от цигари.
Звучи доста пропаднало, но всъщност мястото е тотално ок и със сигурност е мечта за всеки, който си търси студио. Място, на което никой да не се оплаква от шума и от нивата на баса. Място, на което някой вманиачен да си трещи на машините, изолиран от всичко останало. Няма смисъл да казвам къде е, защото “всичко вече е заето.”, както ми казва Петър.
От време на време се чува по някой крясък – етажът е пълен с репетиционни, а в една от тях явно има метъл банда. Помещението на Петър е в края на дълъг тъмен коридор. Голямо е около 3 на 5 метра, но не страда от липса на дневна светлина заради голям прозорец на едната стена. Техниката му е подредена върху две бюра – на едното има миксер Roland и лаптоп с включен Ableton, а на другото – половин дузина дръм машини, синтове и контролери. Някои са негови, други не, но след малко ще видя, че пръстите му познават доста добре всички.
Петър е доста енергичен. Докато си говорим той се върти невротично на стола си, а на всеки няколко минути от разговора се изправя, изглажда дънките си и пак сяда неспокойно. Чак ми става неудобно, че го държа седнал, но усещам, че не толкова седенето го тормози само по себе си, а просто не е естественото му състояние.
Ако си гледал някое от неговите Instagram story-та, знаеш за какво става въпрос. Обикновено стои прав над бюрото с машините, мята глава напред-назад и тресе тялото си в такт. И изглежда сякаш не тактът на музиката движи тялото му, а обратното – отсечените му движения задвижват звука. Което технически си е правилно. За справка, на единия синтезатор има избит клавиш от блъскане.
Петър е на 27 г. и е от Пловдив. Там завършва Националната гимназия за сценични и екранни изкуства или просто Сценични кадри. Учи Театрален, кино и телевизионен декор. “Подготвят те за сценичен работник. Имахме час по Бутафория. Правехме оръжия, кукли и музикални инструменти от стиропор. Дялкаш по цял ден”. Само че още тогава се кефи най-много на музиката. “Имахме задача да правим музикален инструмент. Всеки прави китари и мандолини, аз направих грамофон Technics, едно към едно.”
След гимназията идва в София и го приемат анимация в НАТФИЗ. Завършва, но като доста други колеги не прави дипломната си работа. “Започнах да бачкам, закачих се да работя като VJ. Бях направил доста видеа за Metropolis. Имах няколко години, в които бачках супер много, за много клиенти. Промо клипове и анимации. Правил съм всякакви видеа за партита. И по едно време реших, че искам да съм тук, в студиото, и да цъкам музика.“
Все още се занимава с визуални неща. Правил е задачи за музикални фестивали и клубове както в България, така и от чужбина. Например видео материали за социалните мрежи – комуникация за събитията.
Историята на музикалното му израстване е като на много други фенове. На 16 г. започва да ходи по партита, пътуват с приятели до София, до Варна, ходят на Метрополис. “Слушал съм и булшити, но като се закачих към електронна музика започнах да се самообразовам. Беше ми много интересно какво са правили старите майстори – Детройтско техно”.
Има една приказка – ако в училище на са ти се подигравали за музиката, която си слушал, значи не си слушал правилната музика. Та и на него така. И както обикновено, по-големите те насочват. “Като бях на 15-16 г., един приятел на брат ми дойде вкъщи да преинсталира Windows. Видя ме, че съм зарибен и ми инсталира Fruity Loops. Цъках супер много, но въобще не знаех какво правя. После преминах към Ableton. Загубих доста време в правене на неща, които не е трябвало да правя, чисто технически.”
Първоначално бях чувал за Raredub покрай няколко партита, на които пуска. Например това със Skee Mask в Tell Me през 2017 г. или това от началото на 2018 г. с Milton Bradley във Фабрика 126. Моментът, в който обърнах повече внимание обаче беше в края на 2018 г., когато стана ясно, че Петър ще пуска по време на Amsterdam Dance Event. Той беше един от четиримата диджеи, избрани лично от DVS1 да участват в парти на Reaktor. Сетове са изпратили над 200 човека от цял свят. “Един приятел ми изпрати конкурса. И си викам що пък не. Седнах и записах сет само с музика, която ме кефи на 100%. Трябваше да е до час и половина и го заковах точно, по случайност.”
“И както си седя тук, в студиото, получавам имейл: “Congratulations, you won!” Отидох в Амстердам, пусках, накефих се и накрая се видях с DVS1. Каза, че ме е избрал, защото не съм пускал очакваната музика.”
Две години по-рано печели и друг конкурс – за участие на фестивала Horizon в Банско. Същата година, в която Peggy Gou пуска, още сравнително неизвестна. Там Петър се запознава с Kink, доста ударно – по време на саундчека Страхил Велчев го чува и му предлага да направят общо свирене. И така няколко часа по-късно, по време на слота на Kink, Петър се качва на сцената и двамата си избухват за около 15 мин. Тотално случка като по филмите.
Запознанството става приятелство и в момента Петър е най-младият член в Sofia Records, заедно със Страхил Kink, Константин Kei, Калоян Kanz, Калин Sub и Димитър Qaseo/Recidivist. Те стартираха през декември 2018 г. с партито ФАЗА x СОФИЯ | Helena Hauff x KiNK, което беше в сградата на НДК.
Думата Records говори достатъчно ясно за целта на колектива Sofia, така че едва ли ще издам някаква тайна като кажа, че момчетата подготвят няколко издания. Тайната може би е, че две от тях вече са готови и очакват своя момент на излизане. “Заформя се готино крю, което много ме бута напред. Общувам си с хора, които са много по-напред с материала от мен.”
Kink, който има над 85 000 фена в Instagram, няколко пъти е споделял клипове, в които свирят заедно с Raredub. “Покрай клипчетата се насъбраха доста фенчета. От Австралия, Индия, Южна Америка, от Детройт ми пишат хора, на мен ми става неудобно. Хората се кефят, интересно им е да гледат. Явно си личи, че се забавлявам, докато го правя. Не се имам нито за музикант, нито за ебаси артиста, това просто ме кефи да го правя.”
Към момента Петър работи по няколко различни трака. Докато си говорим отваря един от тях в Ableton. Вътре има як женски вокален семпъл, който повтаря думите аcid house music. “Изрязах го от един стар документален филм”. В оригинал гласът е на UK журналистка, която коментира рейв: “Acid house music has been described as a sinister and evil cult which encourages young people to take drugs”. Бих я поканил да пише такива описания във Фонотеката. “Ако завърша трака, ще го кръстя The Еvil Cult”.
Както вече стана ясно, Петър прекарва по-голямата част от деня си тук. Идва към обяд и понякога си тръгва след полунощ. И като на повечето продуценти в София, и на него му отнема време, преди да намери подходящо помещение. „Много време си търсех местенце. Исках да е близо до нас, но все удрях на греда. Или не можех да си го позволя, или имаше съседи, които се оплакват от шума. Тук ми е по-готино, защото ми е по-далеч от нас и като дойда знам, че ще бачкам.” Има почва за Facebook група, подобна на тези за търсене на квартирите под наем, но само за студия.
Един от начините да се изолира от останалия свят е да не си прокарва интернет в студиото, което определено помага. Но споделя и какво му пречи на процеса. “Моят проблем е, че мога много време да зацикля на някакъв loop, да ме кефи и аз почвам да свиря, свиря, свиря, а през това време е можело да седна, да си направя аранжимента или да го запиша. А аз само джемя. Понякога имам нужда някой да дойде и да ми каже: Спри да джемиш, запиши, запази и го експортни. В момента се опитвам да го променя това.”
Raredub все още няма нито едно издадено парче. “Различни лейбъли са ме питали. Идеята ми е първо да имам много яка музика за издаване.” Чак наскоро качи един бутлег на Take Me Away от Jeff Mills под името True Faith. Иначе има множество незавършени тракове – “А graveyard of hopes and dreams”.
“Повечето артисти са така. Но четох едно интервю с Levon Vincent, на който доста се кефя” – между другото тук още няма идея, че само след няколко седмици ще пуска с него. “Той казва, че 99% от нещата, които хваща ги завършва. Аз съм много разсеян и съм хиперактивен. Трябва да съм пред компютъра и да цъкам, а вместо това стоя тука (надвесил се е над контролерите и синтовете) и джемя. И така без да се усетя минава време. Косьо Kei е много добър за такива неща. Той ми казва – или записвай или сядай да го редиш. На мен ми трябва такова напомняне.”
Интересно ми е какво спира продуцентите да се върнат към стар трак след два дни и да го завършиат. “Понякога опира до това колко хляб виждаш в един трак. Най-добрите ми тракове са тези, които съм правил за часове. И ми е било лесно. Все едно нещо те е огряло отгоре и каквото направиш то влиза. Тези, които съм правил по-бързо стават по-готини от тези, които ги влача във времето. Ако усетиш, че нещо е доста яко си струва да се върнеш на него и да му обърнеш внимание. Много често идвам тука и съм забил, почвам да си гледам в телефона. И ако не се откажеш и идеш да пиеш бири някъде, а вместо това останеш, а продължиш да циклиш и в един момент Баам! Еврика! И си казваш, ето, останах и ми върза. Но не винаги става така. Правенето на музика, според мен, си опира до дисциплина.”
Питам го как би определил музиката, която прави. “Не бих я поставил в някакви рамки. Гледам да правя рейв. Кефя се на рейвърски неща. При правенето на музика за мен е много важно да има някакъв human touch, някакви малки грешчици. Мога да нарисувам целия трак на компютъра с мишката, но аз съм си навързал повечето неща по контролерите и ходя и ги ръчкам в реално време. Много ме кефи нещо да се случва на живо.”
Иначе още търси звученето си. “От известно време се опитвам да правя семпла музика. Осъзнах, че любимите ми изпълнители правят супер прости неща с 4-5 елемента в един трак. Много се кефя на Paranoid London, избочен саунд, много простичък, но имат магически груув. Елементите им в повечето случай са от един бас синт 303 (посочва клонинг на машината, която има в студиото си) и дръм машина 808. Те са много бавни и много мазни. Осъзнах, че ми е по-лесно да направя трак, в който има много неща – градация, дупка, атака, не знам си какво си. По-трудно е да направиш солиден груув, 6 минути, с малки промени, но да се получи магия. Това ме кефи адски много.”
“Доста често при мен нещата почват от машинките. Нахвърлям някакъв бийт, танцувам си, кефя се да го почувствам. След това с 300 зора сядам на компа, за да го раздуя. Нямам формула, понякога почвам от компютъра. Семплирам доста неща.”
Досега Raredub стоеше основно в студиото си и по-настрани от партитата, но това започва да се променя. Малко след първия ни разговор той пуска на две партита – That Divine at the backyard и в Tell Me с JVDB. Сега му предстои трето само за този месец – подгряване на един от любимите му артисти Levon Vincent в събота, 1 юни, заедно с Risto. Ще видим кога ще издаде и първия си трак.
И като заговорихме за тракове, за край имаме доста сериозен бонус – истинско неиздавано парче от Raredub, готово да му натиснеш play бутона. Ексклузивно е меко казано – освен, че никога не е било пускано онлайн, това парче ще бъде тук по-малко от 72 часа – до неделя вечерта. Така че точка на думите, в крайна сметка всичко е заради музиката. Break Ya Hype.
Обновено: Ами, тракът ще си остане тук, да си го слушаме.
