J-Lost и Стефан Александров са две млади имена на електронната сцена, които през последните години навъртяха стабилни часове зад пултовете на някои от най-значимите клубове и събития наоколо. Утре те ще направят и първия си b2b сет (или поне първия, който публиката ще види), затова ги хванахме за едно b2b интервю. Трябваше да е блиц интервю, но в живота нещата не винаги стават така, както си ги представяш, така че ето цели 13 въпроса. 

Иначе, в петък вечер, Стефан и Джули отварят партито на Ние. в Room 2 на Ялта с гост Алесандро Адриани от Mannequin Records. От организацията обещават да е много неялтаджийско – освен диджеи, ще си носят наши бармани, аудио система, осветление и пушек машини. Така че отиваме без предразсъдъци.

А, и да не забравим – докато четете, може да си пуснете този плейлист в Spotify, който J-Lost и Стефан Александров подготвиха за читателите на Фонотеката.

Какво слушаш през последните дни?

J-Lost: Преслушвам си основно неща за партито в петък. Като усетя, че ми писва, си пускам някой микс на Philipp Otterbach. 

Стефан Александров: Наскоро открих един микс на Sacha Mambo и често се връщам към него през деня. 

Как се подготвяш преди парти? 

J: Гледам клипове от Hör, хаха. Иначе, както всички: оформям някаква основна концепция за сета и спрямо нея си подбирам тракове. Опитвам се да не попадам в капана “нова музика, която чака да бъде намерена от теб, сега”, но рядко успявам. Ако имам късмет, си отделям адекватен брой парчета, разпределям ги в няколко плейлисти и даже запомням част от тях. 

С: С времето се убедих в силата на съня и храната преди участие. А от музикална гледна точка винаги съм се стремил да имам правилното количество музика, както и да балансирам между планиране и спонтанни решения. 

Кое е по-важно — селекция или технически умения? 

J: Instagram и добри познати, хаха. По-опитните диджеи твърдят, че селекцията е по-важна, защото другото се научава с времето и мисля, че са прави.

С: Селекцията, като по-скоро имам предвид умението да се съобразиш с идеята на събитието и настроението на хората пред теб, без обаче да изневеряваш на собствените си разбирания. 

Имаш право на една DJ суперсила. Коя е тя? 

J: Да се сещам за името на трака, който искам да пусна за 1 наносекунда, той винаги да е “правилния” и да го зареждам на плеъра телепатично. Доживотно снабдяване с безплатни плочи и техника също няма да откажа!

С: Да бъда от диджеите, които се усмихват, докато пускат. 

Опиши другия с три трака. 

J: 103 ще ми трябват, но нека пробваме: INIT – Benzin, Exhausted Modern – Apathy Eats You Alive, Solitary Dancer – At the End of the Corridor of Love a Loss. 

С: Philipp Otterbach – Constant Diet of Flattery, Brainwaltzera – Slagplum Rubick, Grauzone – Raum. Плюс нещо на Princess Nokia. Доста еклектичен букет от парчета. 

Opening или closing? 

J: All-nighter! Не знам, зависи много. Closing за престиж, opening — за удоволствие.

С: Opening. Има нещо много вдъхновяващо в това да напълниш дансинг и да изградиш настроение от нулата. Бонусите са, че можеш да пуснеш по-неконвенционалната си музика, а след това да се забавляваш на спокойствие. 

Как се справяш с последиците от тежък уикенд?

J: Литри вода, фреш, няколко кетонала, мексиканска храна. Един хубав секс, пълноценен сън и съм пушка.

С: Единственият сигурен начин е да си избираш внимателно битките, да фиксираш deadline за прибиране вкъщи и най-важното — да успееш да го спазиш. Добра идея е да имаш един пълен ден за почивка преди да се върнеш към ежедневието.

Без какво не излизаш на парти? Освен без флашка.

J: Телефон, тапи, томахавка. И флашка. 

С: Всъщност рядко нося флашка със себе си, ако нямам участие. Иначе за мен не е толкова важно с какво отивам на парти, а с какво се връщам.

Какво мислиш за българската сцена в момента?

J: Мисля, че има раздвижване на пластовете и все повече разнообразие. Има доста организации, партита, фестивали, което е супер. Колегиалността е в зародиш, но все пак се наблюдава. Има голямо предлагане, но трябва малко повече търсене. Допадна ми анкетата, която излезе наскоро, както и това, че има хора, които мислят за по-устойчивото развитие на сцената и не толкова за лични облаги.

С: Радвам се, че пандемията ни пожали в сравнение с други държави и дори създаде вълна от ентусиазъм. Надявам се да продължи по-дълго и да отвори още възможности за артистите. 

Какво би искал/а да се промени?

J: Бих искала да има повече интерес и по-голяма посещаемост. Публиката да е с по-малко предразсъдъци, да следва по-малко трендове и да дава повече шанс на непознатото. Промоутърите да са по-смели и да канят нови гости и локални артисти, които също да се осмеляват да са себе си. И така — всичко е свързано.

С: Ще е хубаво да виждаме повече и по-млади хора на смислените събития в София. От страна на артистите мисля, че липсва увереност за създаване на фундаментални за локалните сцени платформи — лейбъли, подкаст серии и т.н. В това число включвам и себе си.     

Кой трак от селекцията на другия ти се иска да беше намерил/а първи? 

J: Top of mind ми е “Northsea” на Interstellar Funk. 

С: Един Mick WIlls cut, който ме побърква всеки път.      

Няколко лейбъла, които си струва да чуем?

J: Mannequin, Pinkman, Knekelhuis, Veyl, brokntoys, Osàre! Editions, Endless Illusion са добър старт. Btw, Amek!

С: Напоследък осъзнах, че купувам почти всичко на Artificial Dance и R.I.O. Последните няколко плочи на Dekmantel са супер. От по-тегавите много харесвам Veyl (включително и визуално). 

Какво би казал/а на 19-годишното си аз, ако го/я срещнеш на парти?

J: Спи повече, най-добрите партита предстоят. Пий вода. Казвай на вашите, че ги обичаш по-често. И между другото, всичко е преходно.

С: Не стой прекалено дълго пред лявата колона.