За танцуващия човек, клубът често е сърцето на един град, а градът става синоним на своя клуб. Дом, храм или утроба, където влизаме да се лекуваме с вибрация и за малко да забравим за сивото жужене на обикновения живот.

Израствайки близо до морето, помня златните години на клуб Комикс във Варна, така както Индиго се помни от старите рейвъри в София. Какво обаче се случва на клубния пейзаж на морския град днес, повече от 20 години по-късно?

От 1 януари тази година Варна има нов клуб – Cymatic, който дава заявка да запълни осезаемата, дългогодишна празнина в нощния живот на града. За броени месеци Cymatic успя да наложи свежа и смела програма от местни имена и алтернативни електронни стилове, предоставяйки поле за изява на крюта като Изток и Nocturnal Chirping, както и градивни инициативи като безплатна практика за начинаещи диджеи. За мястото и идеята зад него разговарям с неговия основател Петер Скуг.

Петер e българо-шведски диджей и колекционер на плочи с вдъхновяваща селекция и прецизна техника, развил дългогодишната си кариера в Исландия и Испания, преди да се установи в родния си град Варна.

Снежана Безус: Познавам те като диджей, как ти хрумна да отвориш клуб?

Петер Скуг: На първо място от интерес и любов към музиката. Това е основната причина. От много време исках да открия клуб във Варна и ми отне около 5 години търсене и лутане напред-назад докато намеря правилното място. Тук е голям проблем да си точно в центъра, да имаш голяма саунд система и да можеш да я надуеш без да пречиш на никой – това е много рядко срещано нещо. И благодарение може би на Ковид кризата, мястото (бел. ред. бившият клуб Инкогнито) се освободи – имаше някакъв плюс в целия минус. Когато го взех, беше претърпяло някакъв ремонт. Беше празно, но трябваше да го доремонтирам из основи – да оправя стени, тръби, да прекарам кабели – много занимавка, но пък приятна.

Как избра точно това име – Cymatic?

Cymatic означава вибрация на звук над материала. От дълго време знам за тази наука, киматика. Всяка честота си има форма над материала, когато се излъчат някои определени херцове. Формата може да бъде всякакъв многоъгълник, в зависимост от честотата – петоъгълник, шестоъгълник, осмоъгълник и т.н. Това много ме вдъхнови, защото всичко в този свят, в нашия материален свят, е вибрация и тези форми се повтарят навсякъде. Ти можеш да ги видиш в слънчогледа, в космоса, дори в шарката на черупката на костенурката, която може да се опише през киматика и определена честота. Така всичко е някак свързано и това ми се стори хубаво име за място, което да налага музика, приятна емоция и вибрация на хората, а те да бъдат в хармония. Това е главната идея в името – хармония и връзка между всичко.

Хем наука, хем философия, хем терапия със звук – много пластове значение могат да се видят в киматиката, но за мен главното е това, че всичко е вибрация. Не на последно място една случайност – самата сграда на фестивалния комплекс е с формата на дванадесетоъгълник. В музикалната система има 12 полутона – всичко това пасва и се навързва много добре.

Каква музика и артисти искаш да представяш и налагаш през тази платформа?

На първо място не искам това да става един вид „сектантско“ място, което да обслужва само един кръг от хора. Искам да е многопластово и да идват всякакви хора – артисти, музиканти, меломани, хора които се кефят на електронна музика, джаз, рок, фюжън. Смятам програмата да бъде по-разнообразна – да има клубни партита – електро, техно, DJ партита, но същевременно съм склонен към всякакъв стил – особено по-артистичен, такъв, който не се чува по радиото. Музика, която остава нечута. Искам много да правя събития на живо с музиканти, които да свирят от сърце. Каква точно музика ще свирят не ме касае. Най-важното е да искат нещо да изкажат, да изразят себе си. Това е концепцията на клуба.

Искам да подхвана младежи, които сега прохождат музикално и държат на някакъв си техен интересен звук – да им дам свобода и място където да могат да дойдат и да свирят. Тази култура, поне тук, не е много развита и дълги години нямаше такова място. Варна е някакси труден град, и след легендарния клуб Комикс, за който само съм слушал истории (тогава все още не живеех в България) според мен не е имало друго място. Наистина няма нищо в този град и трябва непременно някой нещо да направи. Това със сигурност имаше значение за моето решение да отворя клуб.

Разкажи ми за самото място, което аз съм виждала с очите си и намирам за впечатляващо. Как разположението и интериорът допринасят към цялостната му идея?

Мястото е доста минималистично като идеята е човек да влезе вътре и да се чувства комфортно. Да има място за говорене и място за танцуване. Самото помещение е 180м2 и има горен и долен етаж. На горния етаж е бара и там няма саунд система. Реално се чува саунд системата от долния етаж, където е дансингът. Като влязат вътре, хората могат да вземат по едно питие, да си поговорят и като им се дотанцува – да слязат долу и да си танцуват на спокойствие. И ако пак им се говори – да се качат горе и да си говорят. Защото много често, като отидеш на някое място, всичко е накуп – и дансинг, и пиене, и говорене. Става едно крещене и е трудно за комуникация, а хората, които искат да танцуват не могат. Тук това става по-лесно с двете перспективи – слизаш долу да танцуваш, качваш се горе да комуникираш. Отвън има и една малка тераска за хората които пушат, където също е уютно.

Как ще оцелееш във времето?

Вярвам, че за да е успешно, едно място трябва да може да привлича повече хора, а не само определен кръг. Трябва да се даде възможност на хора от повече гледни точки да се смесят заедно и когато това се случи, тогава мястото става по-интересно и по-забавно и може да оцелее. Много често според мен хората (тук) като правят някакво място го правят стриктно техно или стриктно рок. Разбира се, има си контингенти в тези неща, но за моята дейност, в такъв малък град трябва да съчетая доста повече артистични култури и да ги събера заедно, за да мога да оцелея. А и може би хората, които се интересуват от различни артистични култури не се забиват музикално само и единствено в един определен стил и търсят подобно мислещи хора. И като се съберат такива хора да споделят идеи толкова, колкото и да си говорят някакви други глупости. Това е първата цел.

Но да сравниш Комикс и като цяло миналите времена със сегашните е невъзможно, защото тогава точно, през 90-те, се зараждаше една култура, която беше съвсем различна от това, което е сега. Сега има толкова много информация, толкова много различни неща, от които да избираш и всичко е леснодостъпно. Много по-трудно е да накараш хората да си мислят за едно конкретно място и да искат да отидат там. Но всяка генерация има своя момент и своите възможности. До този момент повече се наблягаше на клубна музика и разбира се ще продължава да има такава, но планирам клубът да започне работа на пълни обороти тази есен и да разширя спектъра след лятната ваканция.

Клуб Cymatic се намира на бул. Сливница 2, Варна.