Държа първия български брой на Rolling Stone. 80 страници. Все едно държиш курсовата си работа. Или Vice, с извинение. Чичо Роби ме гледа от корицата. Когато излезе, whiteroom беше 78 стр. В смисъл да разбирам, че българската музикална индустрия е толкова развита, колкото и българската сноуборд индустрия, която е на колко? 10 години ще звучи ли мега пресилено? И при положение, че повече от половината съдържание в българския Rolling Stone е или за чуждата сцена или дело на чужди автори.
Макар че адекватно ми се вижда това, че точно чужденец е автор на статията за българския преход. Той живее в България и може дори да е преподавал на госпожица Лайм в Благоевград. Между другото вече сигурно всички знаят, че и издателката е учила в американския университет в Благоевград, на една ръка разстояние са ѝ били авторите. Тия дето не са били преведени де.
И само мен ли ме човърка това, че корицата от първия брой на българското издание ще бъде с чужденец? (и то чичо Роби са изпраскали. Аз си мислех, че тоя човек се е пенсионирал вече). Ако издателят смята, че в страната няма подходящи за корицата на rolling stone, на родната версия на rolling stone (което не е невъзможно де), какъв е смисълът да се прави издание в тази страна? Да бяха сложили на корицата Оркестър Сава Бенд, които сега точно са в пиков момент от кариерата си. Иначе от списанието ще се хвалят колко са радикални и какви собствени мнения ще излагат в списанието, ама сложиха чичо Роби, а не Оркестър Сава Бенд… Барабар с Мерцедеса да ги бяха сложили и щяха да разцепят.
В същото време количеството информация от тези 80 стр. 205х274 обрязан формат, което е отделено за музикалните случки около мен/нас е толкова малко, че се чудиш защо да си купуваш превод на репортажите за събитията по света като може да си намериш оригинала.
Между другото разбрах, че на партито вчера д2 са свирили кавъри на u2. d2u2, r2d2, c3po – we have a threesome! Абе баси, само вижте заглавията… „Меган Фокс – секси лошо момиче“, Bon Jovi – новите рок пролетарии се борят с кризата“… а? Откъде да започна? Да почвам ли?
По-рано като си ги говорех тия неща с някой, си мислех колко е лесно да храниш. Особено нещо ново. Само че тук става въпрос за нещо не точно ново.
До мен легендата за Rolling Stone достигна като за списание известно с острите си текстове, изключителния си дизайн, уникалните си кампании (абе вие видяхте ли рекламните визии на родната версия?). Хънтър Томпсън публикува за първи път „Fear and Loathing“ именно в броевете на Rolling Stone. С две думи, ако ще се нагърбваш да правиш българска версия на нещо такова, трябва наистина да се постараеш, а не да излезеш със стрък хартия пълна с преводи и да одобриш това като твоето „Здравейте хора, пристигнах“.
И все пак, след всичката храна, която изсипах, си мисля, че може да излезе нещо яко. След време де. Дано хората се стегнат и на мацката да не ѝ омръзне след петия брой. На нея или на баща ѝ, щото парите стават и за кашкавал освен за списания, па е криза сега.
