Анди Стот с нов албум в колаборация с Алисън Скидмор, чийто вокали присъстват в музиката му от край време. Разликата обаче е, че този път не са нарязани и процесирани, както например в трака Versi от предния му албум It Should Be Us, а са оставени (главно) недокоснати, което допринася за по-мекия и меланхоличен тон на албума.

Траекторията на албума започва с призрачния шугейз на Away not gone, и продължава с деконструираното техно на Never the right time, където вокалите на Скидмор се съчетават със свръхкомпресирани барабани и hoover бас, съпроводени от щедра доза reverb и плътен слой ембиънт атмосфера отзад. Следва арпежираният бенгър Repetitive strain и Don’t know how, която е едновременно танцувална, романтична и хипнотизираща.

When it hits е кратка интерлюдия, съставена от ледени пиано акорди, която води до втората част на албума и слънчевия dream pop на The beginning. Следва рязък завой към невротичната, корозирала дръм машина и мутиралите синтезатори в Answers. В Dove Stone се усеща ехото на ембиънт джаза на Bohren & der Club of Gore, които са част от музикантите, повлияли на Анди Стот при правенето на албума, редом с Gavin Bryars, Catherine Christer Hennix, Leila Arab, Prince и шугейз пионерите A. R. Kane.

Албумът завършва подобаващо с разлятия downtempo трак Hard to Tell, който може да се слуша тук заедно с The Beginning, a целият Never The Right Time е в Spotify.