Тази седмица в Пловдив и София ни гостуват Елвин Бранди и Даниел Блумберг, двама артисти, които правят коренно различна музика един от друг, но може би точно това прави общите им турнета толкова интересни. Когато с Amek имаме гостуващи артисти винаги опитвам да ги хвана на къс пас и в блиц интервю да се представят не само пред хората, които евентуално ще дойдат на концерта им, но и пред всеки, който е достатъчно любопитен да отдели десетина минути на полу-забравеното изкуство, наречено ровене по сайтове и откриване на нова музика.

Изпратих и на двамата въпроси. Кратки, ясни, може би дори скучновати. Това, което получих не ми се беше случвало никога. Благодарности на Фонотека Електрика, че се съгласиха да го споделя с вас. Представям ви интервюто ми с Даниел Блумберг и Елвин Бранди.

Даниел, как би представил себе си на бъдещите си слушатели в София и Пловдив? С кои страни на работата ти би искал те да са наясно преди да дойдат да те чуят на живо?

Елвин, как би представила себе си и това, което правиш на някой, който все още не е навлязъл в света на експерименталната музика?

Елвин: Музиката е като оръжие и сила. Най-директен тип комуникация, отвъд границите на логиката и социалния синтаксис. Комерсиалните очаквания като забавление, разсейване и повдигане на духа убеждават слушателите да отричат това, което ги стресира. Вместо да възприемат от перспективата на емпатията те слушат като консуматори. Недоволството и раздразнението, което изпитват не е дефект на музиката, а е нейният смисъл. Нейната цел е да улавя, да активира и събира живи интер-социални динамики. Тя говори без заобикалки, през фейс лифтинги и гардероби. Да уточня – това не са експерименти, тези звучности са необратимо свързани със своята необходимост.

Даниел, албумът ти Minus излезе буквално преди няколко дни за Mute Records. Разкажи ми как и къде го записа, какво е мястото му в твоята дискография?

Даниел: Питър Уолш ко-продуцира Minus. Работих с Джим Уайт – барабани, Том Уейтли – контрабас, Били Стейгър – цигулка и Уте Кангиесер – чело. Аз пея, свиря на хармоника и пиано. Срещнах всички тези хора в лондонското Cafe Oto, където от близо пет години импровизираме заедно.

Последният албум на Елвин Бранди носи името Shelf Life и не само звучи супер интересно, но и изглежда така. Колко свързани са дизайна и музиката в работата ти?

Елвин: Shelf Life носи естетическо анти-корпоративно послание. Касетата е без никакъв печат и без съпътстващи обяснения. Имаме само музиката, която е записана на нея. Самата обложка превръща обекта в непривлекателен продукт. Пластмасовата кутия има за цял да запази касетата здрава, а не е удобна повърхност, която да допълни звука с информация. Суров продукт, без изброени съставки, продаван в прозрачни найлонови пликове, каквито ти дават на летището за течностите в багажа. Всички предмети в него са видими.

Даниел, като повечето съвременни артисти твоята работа може да бъде открита в множество сътрудничества, колаборации и странични проекти. Би ли споделил може би най-важните за теб в момента?

Даниел: GUO със Сиймор Райт и Кристабел Райли (барабани) издаваме нов винил. Ще бъде съпътстван от видео на Питър Стрикленд. С Елвин Бранди правим много, много неща. Някои малки картини със студена игла в момента са в Union Gallery в Лондон. Други мои неща ще видите в Deichtorhallen в Хамбург сега.

Елвин, твоята музика е част от няколко проекта, сред които INSIN и Bad@Maths, но може би най-важен е Yeah You, където работиш с баща си. Разкажи ни повече.

Елвин: INSIN e Елвин Бранди и Башар Сюлейман, това е овощната градина на баба от бъдещето / лаптоп блек метъл. Bad At Maths – не знаем какво.

Голяма част от музикантите, с които работиш са от по-стари поколения. Даниел, дълъг процес ли беше да спечелиш сърцата и доверието им, защото знаем, че невинаги “новата вълна” е добре дошла в съществуващи сцени и отношения?

Много хора започват да правят музика, за да избягат нормалните си животи, а ти Елвин правиш музика и турваш с баща си, може би тва ще послужи за урок на други артисти… Препятствие ли са отношенията баща-дете?

Елвин: БАЩА МИ И НЕЙНИЯТ ЕДИНСТВЕН СИН.

Даниел, освен композитор и музикант си и визуален артист. Срещат ли се тези арт форми някъде в работата ти или съществуват отделно?

И двамата обитавате доста различни части от музикалния свят, но често турвате и правите музика заедно. Как успявате да се напаснете?

Какво ще чуем в България от вас? Даниел, може би по-минималистична версия на Minus или импровизация? Елвин, какъв е твоят подход, по-скоро базиран на песни или импровизираш, или пък нещо по средата?

Елвин, имайки предвид, че с Yeah You, често записвате в колата или на паркинга на Ikea, къде се чувстваш по-уютно, в студиото или пред публиката?

Препоръчайте ми пет артиста, които са ви на сърце.

1. @frescosandmosaics
2. 1st 10 mins of CLOSE-UP by Kiarostami
3. Çig köfte (escence)
4. Volkan Ergen
5. Thomas Wyatt

Елвин Бранди и Даниел Блумберг свирят на 14 май в Absinthe House, Пловдив и на 15 май във Фабрика Автономия, София. На втория концерт ще чуем и Vague Voices, които току-що издадоха първия си албум за Amek.