The Good Tracks 2018

FORT ROMEAU – PABLO

Michael Greene се появява рядко, а през останалото време е тих. Работи прецизно – не можеш да си представиш нещо, което да добавиш или пък да махнеш от неговите тракове. Има някакъв супер премерен баланс в звученето му – на едно парче можеш да си избухнеш, а също и да удариш един сън.

OLAF STUUT – KOMOREBI

Отново артист, който има рядката способност с един и същи трак да влезе и в клуба, и в спалнята ти. A komorebi (木漏れ日) е думата, с която японците наричат слънчевите лъчи, преминаващи през листата на дърветата.

DJ KOZE – NEIN KÖNIG NEIN

На пренаситената с еднакво звучене електронна сцена Stefan Kozalla е от артистите, които не се включват, ако не могат да споделят нещо малко по-различно, нещо, на което няма шанс да си кажеш “ама такова съм слушал вече”. Тази година изкара нов мега албум, а Nein König Nein дори не е част от него. Такъв човек е Коцъ.

PEGGY GOU – IT MAKES YOU FORGET

Този трак се въртя толкова много тая година, че научихме корейски. Като излезе си беше десетка – нов, свеж, леко странен, супер вдигащ. Дано Peggy да изкара още такива и да не се изгуби в рекламни договори, модни колекции и видеоклипове в Instagram.

ADAM PORT – DO YOU STILL THINK OF ME

Adam Port не е като приятелите ти диджеи и продуценти, които разказват как ходят по рейвове откакто са на 14 г. На тази възраст той е бил по пънк/хардкор концерти и чак после влиза в електронната сфера. Може би точно затова неговият хаус и техно прочит е по-различен от разпространения. Също така е от крюто на любимия ми лейбъл в момента Keine Musik.

LONE – BLUE MOON TREE

Blue Moon Tree не е обичайно парче за Lone. Неговите тракове обикновено са сдържани, навяват самота. Lone е повлияван и сравняван с Boards Of Canada. В Blue Moon Tree той обаче направо си е скъсал ризата и ризата е хавайска.

ROSS FROM FRIENDS – PALE BLUE DOT

Вече всички знаят историята. Когато Берлинската стена пада, един английски пич си прави автобус със саунд система и тръгва от UK към Източна Европа, за да носи нова музика на хората. По пътя се запознава с мацка, която снима всичко с камера и двамата се влюбват. Двайсет и няколко години по-късно синът им прави чуден трак и използва видеото за клип. Колко точно шибано яко е това?

ÂME – THE LINE ft. MATTHEW HERBERT

“Приключение за слушане вкъщи” е описанието на дебютния албум на Kristian Beyer и Frank Wiedemann, които правят клубни химни вече над 15 г. The Line пък им е упражнение по съспенс и меланхолия, което включва хипнотизиращите вокали на ветерана Matthew Herbert.

MODESELEKTOR – KALIF STORCH

Всъщност са искали да кръстят парчето на ростбратвурста от Тюрингия, но са решили, че Thüringer Rostbratwurst е много сложно за произнасяне. Затова – Халифът Щъркел, което е приказка, но най-вече е клуб в Ерфурт.  

SHINICHI ATOBE – HEAT 1

Shinichi Atobe е като Satoshi Nakamoto. Появява се отникъде, никой не знае кой е, прави доста тарикатски неща, уж е от Япония, но по-скоро айде не. Представям си го като човек, който не си пуска никаква електронна музика и така консистентно продължава да звучи най-вече като себе си. 10 минути медитация за кротко сбогуване с годината.

Подобни статии

Добрите тракове 2019

The Good Videos 2018

The Good Tracks 2017

Последни статии

Наръчник за маратонски рейв

Stamina w/ Somewhen at Studio EW

Габриела Вергилов за новото ѝ EP Don’t Be a Stranger, за вокалите и за себе си

ФАЗА. of Emergency|Open Air