The Good Tracks 2017

 

 

 

THE BLACK MADONNA – HE IS THE VOICE I HEAR

DJ, продуцентка, активистка, артистка, която “иска да обърне танцувалната сцена надолу с главата”, както казват от The New York Times. “Всички ние, които искаме да бъдем част от електронната сцена, носим своята отговорност да споделим определени ценности за раса, пол, класа, икономическо равенство, всичко. Всички тези неща са неизменна част от танцувалната музика. Вярвам силно в това.“

 

VLADIMIR CAUCHEMAR – AULOS

Дойде отникъде и все още не знаем почти нищо за него. Дано в торбата си да има още такива тракове и това да не е началото и краят в едно. Не е като да не се е случвало.

 

KINK – PERTH

Всички парчета от новия албум Playground са супер, а около половината са в графата любими. Дали има конкретна препратка към австралисйкия град Пърт, където Kink е пускал през 2014 г., не се знае. След като Resident Advisor спряха да правят класациите си (разбираемо и адмирирано от нас) Страхил Велчев фактически остава най-добрият live act завинаги.

 

CHLOÉ – THE DAWN

Става да размишляваш над целите и паденията си върху този трак, става за малките часове на парти пълно с мрак, става и да се натискаш с някой на него. Емоционално и студено едновременно.

 

MOUNT KIMBIE – DELTA

Част от един от най-силните албуми за годината като цяло. Енергично, леко джазово, бонбон.

 

SHINICHI ATOBE – REGRET

Shinichi Atobe е още една енигматична фигура от сцената, за която не се знае почти нищо. Подозренията са, че е японец, но може и да не е. За пръв път се появява през 2001 г., с дебютно EP на име Ship-Scope, скоро след което изчeзва отново. Тази година той издаде ново EP, а медитативното дъб техно парче в него, Regret, е със сигурност едно от най-интересните за годината.

 

FATIMA YAMAHA – ARAYA

Нищо не може да замести What’s A Girl To Do, но Araya е достойно продължение от Bas Bron за денсфлора.

 

TODD TERJE – JUNGELKNUGEN (FOUR TET REMIX)

Ремиксът без оригинал. Всъщност два ремкса – един от Four Tet и един от Prins Thomas – и двата убер добри. Излязоха в началото на годината, като си мислехме, че оригиналът ще излезе впоследствие. Ами не излезе. Концептуална работа.

 

VESSELS – RADIART

Едни от най-интензивните 4 и половина минути на годината. Напрежението градира от началото до края. Сметнали са дроповете за ненужни.

 

FLOATING POINTS – RATIO

Тази година Sam Shepard изкара късометражен филм с кадри от пустинята Мохаве, саундтрак към него, а накрая и един сингъл, който сам може да се класира като отделно EP. Пълната версия на Ratio продължава 19 минути, които идват на винил с експериментален монтаж. Втората част от парчето е разделено на елементи – бас и ударни от едната страна, а останалото е от другата.

 

AVALON EMERSON – ONE MORE FLUORESCENT RUSH

29-годишната Emerson започна да привлича внимание още през 2015 г., когато все още е съчетавала музикалните си стремежи с 8-часовия работен ден на софтуерен инженер. Казва, че One More Fluorescent Rush ѝ е отнело само няколко часа работа, за разлика от другия трак в изданието Whities 013, в който е вложила максимално количество усилия (може да се слуша в селекцията на Снежи).

 

SUPERPOZE – THOUSAND EXPLODING SUNS

Казва се Gabriel Legeleux и е на 25 г. Вече има два албума с електронна музика, която не е за клубове, но на която все пак можеш да танцуваш.

 

Подобни статии

Добрите тракове на 2020

Добрите тракове 2019

The Good Tracks 2018

Последни статии

Vladzen за Българския рейв архив в подкаста на Гьоте-институт

Френски хореограф представя египетска електронна музика на One Dance Week

Новото EP от Mekanika Recordings идва от Temporal Regularity

Martin Deno с ремикс за италианския техно артист Alberto Tolo