Gidge – The Cascades
Скандинавските момчета изкараха четвърти пореден супер албум след дълъг трип през тихоокеанското крайбрежие на Щатите. Музиката им от самото начало черпи вдъхновение от природата и напомня за стара мъглива борова гора. Албумът New Light е завършено цялостно преживяване и не е лесно да си харесаш любимо парче, но избрах The Cascades заради хибридното танцувално-меланхолично настроение.
Sau Poler – Gabagool
Пау Солер от Каталуния е сред хората, за които пишем с любов още от едно време. Прави мелодични непринудени електроники и тук-там някое по-задълбочено парче като Oriopill. Gabagool е от игривите тропически хаусчета идеални за така бленуваните дневни купони на открито.
Rex The Dog – Sicko (Bawrut Remix)
Може би най-злата клубна тупалка за годината! Bawrut твърди в биото си, че не обича клишираните звуци и това определено си проличава в непрестанните дропове в парчето от самото начало. Двуминутното интро вкарва солидно напражение и те изпълва с очакване, а после трака те унася в танци и не ти се иска вечерта да приключва.
Darkstar – Wolf (John Talabot’s Materia Dub)
Darkside, Dark Sky, Darkstar – даже да ги бъркаме често все яка музика правят. Оригиналът на Wolf е супер сам по себе си, а Materia Dub версията на Ориол Риверола (да, така се казвал John Talabot всъщност) си е класическо за него топ изпълнение. Парчето носи тежко, мрачно настроение с крийпи вокални семпли и психо мелодийки, но перкусиите на Talabot магически го правят и танцувално.
Iñigo Vontier – Bo Ni Ke (Simple Symmetry Remix)
Иниго Вонтие е сред новите ми любими изпълнители за годината и беше доста трудно да отсея негово парче за класацията. Човекът е нещо като вожд на мексиканската сцена и покрай него се открехнах, че там купона е на макс и далеч не е единствения як продуцент. В крайна сметка се спрях на ремиксът от руските братушки Саша и Сергей Липски, които изкривяват Bo Ni Ke в типичния за тях стил със скандален почти двуминутен психеделичен дроп. Наслада за душата!
Earth Trax –
I’m Not Afraid (1-800 GIRLS Remix)
От известно време залитам по UK lo-fi хаусчета, какъвто е и случаят с ремикса на I’m Not Afraid от британеца Джейк Стюарт. Оригиналът на парчето е от поляка Бартош Крузински, който е сред новите ни открития и също звучи супер, а повече за него може да прочетете тук. Идеална музика за следобеден чил след тежък афтър.
Sascha Funke – Valuta
Бих канонизирал Саша Функе за цялостен принос към електронната музика. Следим го от години и слабите парчета се броят на пръсти. Цялото EP Genex 2 си заслужава отдадено слушане, а за Valutа ще се продаде дори и Нелина.
Applescal – Jupiter Pong
Atomnation е сред любимите лейбъли на Фонотеката и редовно споменаваме с добро основателя Паскал Терстапен. Diamond Skies се класира в топ албумите за годината, като ако трябва да избера трак ще е Jupiter Pong. Звучи идеално в клуб – тествано и потвърдено.
Public Memory – Butcher
Мрачна музика за онези специални забили моменти, в които си потъваш някъде там. Цялото творчество на Робърт Тохър си заслужава вниманието, а ако едно време си слушал банди като Portishead определено ще ти допадне. Последният албум Ripped Apparition включва десет кратки парчета или трийсетина минути за размисъл над живота.
Bicep – Atlas
Едни от заслужилите всеобщи любимци на екипа на Фонотеката, а и не само. Не минава година без да ги включваме в класацията ни, било то с трак или ремикс. Тъй като целият албум излиза чак януари 2021 за момента фаворитът ми остава Atlas. Очакваме с нетърпение да разберем дали ще надскочат епичното им първо LP Bicep, но аз лично се съмнявам.
Das Komplex – Galaxy
Другият свеж поляк, който следим от край време. Марсин Лукашевич е непринудено изглеждащ пичага и подобно на сънародника си Бартош Крузински изскочи със стабилно количество парчета тази година. Музиката му има приятно лятно звучене и е идеална и за дневно купонче на открито.
Errortica – Safety Stowed
Това парче го научих от колежката Росица Янчева! Поредната приятна изненада от Санкт Петербургската сцена за 2020. Роси рядко решава да споделя музика, но когато го прави непременно трябва да се чуе. Както тя обича да се изразява: “може би Гагарин би си пуснал нейното парче, докато лети в космоса.”
Fulltone – C’est Bon (Audiofly Remix)
Януари месец още не знаехме каква година ни чака, а това така лежерно лятно хитче обещаваше добри времена. Е все пак успя да преживее няколко партита, на които звуча и донесе супер настроение. Интрото създава впечатление, че трака е силно заглушен, но дайте му минута-две да започне.
Benjamin Fröhlich – Pompeii Raiders (Yør Kultura Remix)
Permanent Vacation e сред култовите и любими лейбъли, а в случая с Pompeii Riders е замесен съоснователят Бенджамин Фрьолих с ремикс от холандските пичаги Yør Kultura. Седем минутно клубно приключение за изгрев слънце или поне така си пожелавам.
Extrawelt – Little We Know
Бях на 17 като чух за пръв път Midi Miliz и до ден днешен съм тотален фен на хамбургските титани. Тази година направиха 15 години на сцена с проекта Extrawelt и по случая изкараха компилация с топ хитовете си, а и двоен сингъл за лейбъла на Bicep. И разбира се EP-то Little We Know, от което заплювам едноименния трак.
