Профил: Снежана Безус

“Аз си купувам на плочи acid и някакви ужасни музики – тежки и стържещи.” 

Гласът, който казва това, е мек и внимателен. Звучи предпазливо, но не от неувереност, а сякаш от грижовност за нещата, които изрича, а и за събеседника. Големи очила рамкират спокойни очи и кротко поведение. Ясно е, че не можеш да съдиш за музикалния вкус на някой по чертите му, но контрастите винаги са интересни.

Гласът е на Снежана Безус или Снежи. Интересното е, че има средно-далечна връзка с Jeff Bezos. Шегувам се, няма. А би било страхотно. Истинското интересно е, че докато си говорим, тя изяде голяма купа чипс за вечеря. Такива неща ме впечатляват, просто. 

“Безус е всъщност прякорът на моя прадядо, който е бил украинец. Викали са му “безус”, защото не е имал косми по лицето. Буквално означава без брада и мустаци. Прякорът се е съхранил като фамилно име през поколенията и така до днес.”

Говорим си със Снежи за първия Профил във Фонотеката – нова серия, която се надявам да продължи повече от един път, и която ще представя диджеите и продуцентите наоколо. Започваме със Снежи, защото тя е личен фаворит – с нея открихме и Instagram акаунта – и защото за последните няколко години тя успя постепенно и с последователни усилия да се открои като един от уважаваните и качествени диджеи на нашата сцена. 

Снежи пуска на закриването на Студиото през 2017, след това на рождения му ден. Преди две седмици пуска в Micro, а тази събота за пореден път ще бъде до Risto, Phlp. и Linear Output, макар и за пръв път като част от [бетон] събитие. Винаги е добре дошла за по-широката публика Долу, а в началото на март ще пуска в берлинския Paloma, за втори път (заедно с Risto). Ако ѝ се случи и един Metropolis, ще направи голям шлем. Но няма нужда.

Снежи пуска стандартната комбинация от хаус, техно и електро, но по нейния начин. “Трябва да има една тревожност, острота, да стърже, но да е на игра. Да е емоционално, романтично, но да има и шамари.” Почти като във вълнуваща връзка. “Да те разсейва, ако си се заприказвал много и да те разтанцува, да те дразни, да не е сейф”

Питам я какво за нея е “сейф”. “Сейф е това, което става масово и модерно. Това което започват да слушат разни съученици, когато откриват амфета и бонбоните, а само година по-рано са те бъзикали, че си с розова коса и слушаш музика като автомобилна аларма”.

Второто очевидно е лично преживяване. Снежи е родена в Нови Пазар, което със сигурност не е меката на прогресивната музика. “Баща ми и майка ми са се озовали там като лекари, след като са завършили медицина във Варна – навремето са разпределяли кой къде да работи. Татко е от Варна, а майка – от Видин и моето детство премина между морския бряг и крайния северозапад.”

Впоследствие обаче се мести във Варна, където тийнейджърството преминава с Aphex Twin, Goldie, Massive Attack, Crystal Method, Underworld, Sven Vath, компилации на Tresor, а също и много dnb. Местата са Comics, Momo, по всякакви опън еъри и разбира се до София, където успява да хване Spartacus.

Идва в София през 2006 г., а след няколко години вече започва да пуска, но не с хаус и техно. Post dubstep, dnb, неща между 140 и 160 bpm, “малко манджа с грозде”. Две неща ѝ помагат да направи стъпката – блогът, който прави навремето, beatbucket в blogspot, и запознанството ѝ с Христо Пенчев Risto. 

“Като почнах да си правя блога, почнах да си правя подкасти. После се запознах с Ицо и той много ме надъха. Почнах с Virtual DJ вкъщи. После си купих един грамофон и един много пръднал миксер. От един стар колега от тогавашната ми работа, който всъщност беше диджей в Ялта – Marsel Rohas.”

Първото ѝ парти е в Twins през 2011 г. заедно с Risto и с “някой трети, може би с Ванката или с Румен, които движеха радио Basstards.” След това идват емблематичните партита във Влайкова. Скоба: нещо като партитата във ВЛКВ липсва на града. След това “на второто ми парти със Sofia Beats, в малката зала на Mixtape, ми заби лаптопа… Освен това дойде и икономическа полиция, беше голям филм, но хората се изкефиха.“ 

След тази засечка минава на плейъри, а когато си взима два читави грамофона “започнах много повече да разбирам какво се случва. Аз не, че съм баба с технологиите, но не ми е ок с много техника, а с грамофонът ми се струва много просто – само слух и музика. Нямаш екрани, нямаш копчета.”

Няколко пъти Снежи споменава колко притеснено ѝ е било в началото. От липса на рутина до стандартните, но винаги изненадващи проблеми в клубовете – вибрации, шумове, кофти мониторни колони. Който започва да пуска, може да си вземе някоя бележка сега. 

“Първото ми пускане с грамофони беше в Студиото. Бях решила, че ще ида и ще се упражнявам само на плочи. Грешката беше, че не отидохме на sound check с Ицо. След това звукът ми беше толкова силен, че не си чувах сета, супер много се притесних.” 

В края на миналата година, когато Снежи пуска веднага след Helena Hauff в София, нещата също не минават гладко. “Всичко се тресеше. Миксерът ми се местеше ей така (с ръце показва, сякаш сортира хлябове) и аз постоянно го връщам. Зад мен имаше един стол, на който си бях оставила чантата. И по едно време се обръщам и гледам – столът го няма. И с моите психози веднага си викам, край, ограбиха ме! А той столът е паднал от сцената заради вибрациите. Трябваше ѝ малко бетон на тая сцена.”

Питам я какво им липсват на партитата тук и получавам очакван отговор: “Хора, хора, хора. Освен това повече кибичат, отколкото да танцуват. Има една сдържаност, която ме дразни”. Според Снежи причините за това са много. “Като се почне от соц филми и беднотия до разни балканско-ориенталски синдроми. Но все пак тези неща бавно се размиват, колкото повече време минава, така че няма напрежонка.”

Освен това, и според двама ни – МНОГО е светло. Какво я правят тая светлина промоутърите по тия партита, нямаме идея. Те, хората, как да се отпуснат като само се гледат.  

Иначе нещата които харесва тук са свободата да правиш каквото си искаш и чувството да си вечно млад. А и няма много конкуренция, което всъщност може да е и хубаво, и лошо.

И като говорим за хубави неща, “най-хубавото ми пускане на плочи се получи с Филип, на неговия рожден ден в Лабораторията, миналата година. Някак си като бях с него, и това че бяхме b2b, нямаше го напрежението, миксът ми лепваше, беше супер.” 

А на 2 март тази година предстои и ново събитие в Paloma – супер уютен, средно голям клуб с бар на два етажа, намиращ се до Kottbusser Tor. За първи път пуска там точно преди година, миналия януари. “Беше много интересно. Хората танцуват повече, има повече купон. Накрая със Стефака и Голдман правихме b2b тримата.”

А причината за цялата случка е “базираният в Берлин български диджей” Стефака. “Беше си в София и беше дошъл Долу да ни слуша с Ицо. Пускахме цяла нощ b2b и беше станало много хубаво. Стефака толкова много се изкефи, че дойде и каза: “Вие трябва супер много да си вярвате, въобще не трябва да се подценявате. Изобщо не сте по-лоши от някакви известни, които пускат по света”.

Месец по-късно се включва Stefan Goldmann и събитието е уговорено. А сега остава месец до следващото. Билетът София-Берлин може да се намери и за под €70. Лобутът, както винаги, ще е безценен.

Снимки: Фонотека Електрика

Подобни статии

Три жени диджеи от България, които да чуем днес

Последни статии

Наръчник за маратонски рейв

Stamina w/ Somewhen at Studio EW

Габриела Вергилов за новото ѝ EP Don’t Be a Stranger, за вокалите и за себе си

ФАЗА. of Emergency|Open Air