Намирането на правилния език // Интервю с Yuzu

На 17 декември Crooked Cinema и Amek обединяват усилия в едно концептуално събитие, посветено на женския поглед върху електронната музика. Освен с изложба на графичната дизайнерка Рада Желязкова и тематична видео инсталация, двата колектива са подготвили първата официална прожекция на документалния филм за Сузан Чиани A Life In Waves

Преди да надникнем в живота на легендарната италиано-американска композиторка ще чуем и откриващ лайв сет на Милена Георгиева – Yuzu. Родена в София, но от известно време обитаваща Виена, това е първото ѝ представяне тук и по този повод Ангел Симитчиев си говори с нея за Фонтеката.

Ангел Симитчиев: Коя е Милена Георгиева и какво се крие зад проекта ти Yuzu?

Милена Георгиева: С въпроса коя е Милена Георгиева се конфронтирам често. Това се дължи на разнопосочните ми интереси и различните сфери на дейност, които понякога се сблъскват, понякога сливат. Досега това са дизайн, ландшафт архитектура, изкуство/музика, образование/преподаване… Yuzu е един от многото псевдоними, които съм използвала през годините като DJ, с разликата, че този бележи приключенията и от собствената ми продукция. Бих казала, че Yuzu обединява за мен жестокост и нежност или нещо, което боли и е смешно едновременно.

Какво те отведе извън София и България, и какво откри във Виена?

Ами историята тук, предполагам, е съвсем стандартна за моето поколение – заминах, за да уча и да следвам интересите си в изкуството, които програмата на Националната Художествена Академия тогава нямаше как да задоволи. Във Виена намерих друг начин на мислене – по-аналитичен и по-критичен. Открих взаимно подкрепящи се общности и поле за изява в гореспоменатите сфери съответно. 

На 17 декември ще представиш музиката си в София, това първият ти лайв тук ли е? Имаш ли някакъв досег с ъндърграунд сцената в България?

Да, това ще е първият ми лайв тук и си признавам, че се вълнувам. Прекарвайки тук малко време през дълги периоди, не мога да твърдя, че съм добре запозната с ъндърграунд сцената. Но определено следя доколкото мога нещата и се старая да поддържам контакт. Имам усещането, че по-често има алтернативни/експериментални събития и подземната “красавица” се събужда от дълбок сън. Може би греша, може би аз съм спала предишните години. Но като цяло имах чувството, че вървеше някъв безкраен loop от диско и тиийнейджърски класики (нашите и тези на “наще”).

Обратно към ситуацията в момента. Като че ли хората, които организират тези събития са малко и смятам, че има още много потенциал и поле за действие както и за уплътняване на общността. София не е малък град. За съжаление не съм наясно как е ситуацията с музикалната сцена по другите места, но предполагам чe и там има жажда и място. Ако хората са склонни да си съдействат, нещата стават по-лесно. Поне това са моите наблюдения от Виена. И там преди вървеше основно диско и всички партита бяха предсказуеми. Сега има много разнообразие, не мога да смогна да присъствам на всички събития, които са с любопитна програма. Може би и защото интересът ми за музика е широкообхватен, но определено много хора са запретнали ръкави и действат.

Какво ще чуем от теб тогава? Как определяш звука си?

Звукът ми е мръсен, експериментален миш-маш. Някой неща са атмосферни, други са лични и комични. Трети включват жанрова референция, която обръщат с краката нагоре. Все още не съм фиксирала сета, най-добре е да се чуе на място. Който иска след това може да дойде да си поговорим.

Какви са твоите инструменти и доколко е различно преживяването като Yuzu в студиото и на живо?

Аз идвам по-скоро от изкуството и най-вече работата с пространство. В тази област най-често създавам инсталации, последните от тях със звук. Затова бих казала, че изхождам от една по-глобална идея, за мен има много инструменти и правя избора си в зависимост от това какво искам да постигна. В продукцията ми играят най-голяма роля интуицията и идеята, след това драматургията и в случая на лайв – и пърформансът. Но пърформанс не е задължително майсторско служене с машина или виртуозно свирене на акустичен инструмент, освен ако в даден случай не е от значение за резултата. Днес повечето работа по електронна музика се случва на компютъра. Вследствие на това често е необходимо в името на спектакъла да вземеш решение колко, какво точно и как да се направи “лайв”. Понякога си мисля, че компютърът е изпълнителя, аз съм композитора или диригента на софт-/хардуерния оркестър.

Как разпространяваш музиката си, вярваш ли все още във физическите формати?

Засега качвам само DJ сетовете си в Soundcloud. Вече съм сключила сделка с дявола от Kontigent Records за дебютната касетка. Надявам се да не горя в ада, защото безобразно се бавя с материала. И да, вярвам във физическите формати, най-добрите подаръци за себе си и другите по случай Коледа, рождени дни и всякакви други поводи. Направени най-вероятно и с любов, а да не говорим, че купувайки ги, подкрепяме нашите приятели и любими творци, за да има още!

Също така за мен са интересни звуковите свойства на аналоговите формати, как въздействат на дигиталната продукция и изобщо какви креативни възможности отваря срещата на аналоговия звук с дигиталния, ако мога така общо да го формулирам.

Разкажи ни повече за Clinic и Sebism?

Clinic предстваляваше хибрид от събитие/изложба/колектив/платформа, т.е. менеше умишлено формата си. Започнахме този проект заедно с Юлиана Линденхофер от необходимостта да създадем повече пространство и почва във Виена за съвременна експериментална електронна музика и клуб култура, както и да свържем локалната с интернационалната мрежа. Занимаваха ни структурни въпроси от политическа гледна точка, например: това музика ли е или изкуство? Подгряващ или главен акт? DJ или лайв? И т.н.

Себизъм е събитие, което стартирах тази есен. Отново ми липсваше нещо конкретно на сцената, в случая позитивна енергия и стилово разнообразен line-up. След като не можех да се отърва от усещането, че настроението и стойката в “балона” са много сериозни, а поведението изхожда преобладаващо от една анти- позиция, реших че е време за абсурд и самоирония. Така дойде и името. Себизъм е измислен български -изъм, т.е. егоизъм. А в urban dictionary пише, че е безцелен саркастичен коментар, предизвикващ объркване и смях. Точно това искам, да правя събитие по мой вкус, което да е объркващо и забавно. Също така целта ми е да каня хора, които рядко имат сцена поради една или друга причина или за първи път изскачат, както и хора, чиято работа е от значение за мен. 

В биографията си избягваш определението female artist, но електронната сцена, особено в България и на Балканите, със сигурност има нужда от повече жени, които да работят в тази посока. Какво трябва да променим?

Проблемът с определението female artist идва от това, кой го използва и в какъв контекст. По принцип не използваме аналогичното male artist, защото се е утвърдило като норма и определяйки някого като female artist, автоматично го кодираме като различаващ се от нормата. Намирането на правилния език е труден процес свързан с осъзнаване и внимание към това да не пресъздаваме двойнствени и хетеронормативни схеми на мислене и да не утвърждаваме неравното разпределение на “власт” и ресурси. Как можем да включим другостта, без да отчуждаваме? Най-важната стъпка, смятам, е да се създадат приобщаващи структури и пространства за жени и ЛГБТК личности и най-вече самата музикална ъндърграунд общност да е отворена и основана на взаимно подкрепяне, помагане, колабориране и насърчаване. Ако по принцип има малко изявени личности, които се идентифицират като жени или ЛГБТК, толкова по-трудно е и за други такива да направят своите първи крачки. Трябва да се даде пространство и възможност за обмен на знания както и за изява. Да се организират workshops например от жени и ЛГБТК за жени и ЛГБТК. Или от хора, които се отнасят с внимание и респект към останалите и личното им пространство. Друг важен момент е изначално винаги да има стремеж от организаторите на събития и лейбъли да търсят тези артисти и да ги ангажират.

Сподели трима артисти от Виена, които задължително трябва да чуем, може би дори на живо в София?

Споделям четири за всеки случай:
Kisling
Wien Diesel
Elvin Brandhi
Rojin Sharafi

Събитието във Facebook

Подобни статии

ate & Randomorb – Sequence_01

Valance Drakes – When A Forgotten Memory Returns

Vague Voices – Irregular Warfare

Не можеш да угодиш на всички – интервю със Сим Хътчинс

Последни статии

Iliyan Tomov – Internally Unbalanced

Burial & Four Tet & Thom Yorke – Her Revolution / His Rope

Middle Sky Boom & AckerMan – Temp Goes High

Nils Frahm – Fundamental Values