За стрийминга и хората // Част I: Ивайло Спасов

Когато започнах материала, се опитах да намеря информация за броя потребители на основните стрийминг услуги, Spotify и Apple Music, конкретно в България. Съвсем очаквано отговорът от Spotify беше, че не обявяват данни за отделните държави. Още по-очаквано, отговор от Apple Music не дойде – но хей, не може да кажете, че не съм опитал.

Официалната глобална статистика за платформите е следната: към края на 2015 г. Spotify има около 75 млн. абонати, Apple Music 15 млн., а Pandora (налична само в САЩ, Австралия и Нова Зеландия) има над 81 млн. активни потребители. Безплатната, все още, платформа Soundcloud има 250 млн. потребители.

Със сигурност може да кажем, че стрийминг услугите се ползват активно и в България. Музика в Spotify имат от Gravity Co., през Азис, до Паша Христова. Очевидно абонатите не са само хип младежи.

Идеята на стрийминг платформите звучи супер – слушаш безкрайно много музика, не изпитваш вината от пиратстването, а артистите получават заплащане. Затова беше изненадващо, когато започнаха да се появяват силно негативни мнения, критика и призиви за бойкот, най-вече от страна на артисти. Как така? Нали услугата трябваше да донесе повече справедливост в музикалната индустрия?

Този материал от две части е опит да се разръчка темата и да се надникне под повърхността й. Добри или зли са музикалните услуги и колко точно глупав е такъв въпрос? Какво получават отделните артисти и големите лейбъли от цялото начинание? Пука ли ни за справедливото заплащане на артистите?

Говорихме си за такива неща в продължение на две дълги интервюта с двама души, които освен мнение, имат и знания. Започваме серията с Ивайло Спасов, с фокус върху Soundcloud, поведението на масовата публика и резултата за малките изпълнители.

Ивайло работеше като музикален редактор в добрите години на списание ЕДНО. Той беше отговорен за един от най-добрите музикални фестивали, провеждани в България – първото издание на Mellow. През 2010 г. Иво спечели стипендия, за която до ден днешен много хора му завиждат – за изследване на електронната сцена и нощния живот на Берлин. Това начинание го среща с хора като създателите на Soundcloud и Berghain.

Spasov Cover-01


Фонотека Електрика

Наскоро излезе новина, че организацията за музикални права за Европа PRS ще започне дело срещу Soundcloud, заради отказа им да се лицензират. Големите лейбъли започнаха натиск срещу платформата, за да свалят траковете, съдържащи семпли с неуредени права. От там на свой ред обявиха, че до края на годината ще станат платена стрийминг услуга. Интересен момент за Soundcloud. Какво предстои според теб?

Ивайло Спасов
Интересно е да видим откъде тръгна Soundcloud и защо това се случва точно в този момент. Когато се появиха през 2007 г., стрийминг още не съществуваше. Имаше блогове и сайтове, които качваха парчета на изпълнители. Там можеше да ги стриймваш, но можеше и да ги сваляш. Имаше момент на пиратстване и нито артистите получаваха сигурност, нито бяха съгласни парчетата им да бъдат качвани по такива места.

Когато Soundcloud се появиха, направиха нещо много хитро, заради което така бързо и успешно им потръгна – просто запълниха една ниша в дистрибутирането на музика. Създадоха платформа, която да обслужва всички страни – артистите, лейбълите, промоутърите, музикалните журналисти и слушателите. Те осигуриха невиждана дотогава леснота, скорост и функционалност.

Когато интервюирах Ерик Волфорс – един от основателите на Soundcloud, той каза, че тази идея всъщност не е нова. Още от 1999 г. има сайт наречен mp3.com, който има същата идея за качване, споделяне и слушане на аудио файлове. Проблемът на mp3.com е, че малко са изпреварили времето си – просто интернетът тогава беше друг. В един момент, когато технологията и самата скорост го позволиха, Soundcloud рециклираха идеята.

В началото им тръгна много добре, защото те таргетираха малки и независими артисти, а не мейджър лейбъли и колосални изпълнители и услугата им беше абсолютно безплатна. Скоро, естествено, стана ясно, че трябва да монетизират и предложиха платен абонамент за повече пространство за качване на музика. Съответно всякакви артисти, лейбъли, промоутъри, дори клубове, си купиха pro акаунти, които започнаха да развиват с много промо парчета, миксове, цели албуми и т.н.

С времето Soundcloud се разразсна доста бързо. Те стартираха от офис в Берлин, после направиха в Сан Франциско, след това и в Лондон и не знам си още къде. Сега имат супер много служители. Количеството музика, което се качва на тяхната платформа е огромно.

Доскоро стоеше въпросът, че се качва много нелицензирано съдържание. Например имам песента на някой супер як изпълнител, но не я намирам в интернет. Искам да я споделя и затова я качвам и няма проблем. Това беше ОК до един момент. След това Soundcloud въведоха алгоритми, като на YouTube, и стана много трудно да качиш съдържание, което не е твое. На мен са ми сваляли един подкаст, защото някаква песен от него беше на Universal, примерно.

Свалят миксове дори за отделни семпли. Но пък ние все си говорим как трябва да се плаща на артистите и от тази гледна точка това звучи правилно, нали?

Звучи нормално и Soundcloud осъзнаха, че то неизбежно ще се случи, защото трябва да има момент на регулация. Услугата им стана толкова мащабна, че големите лейбъли и артисти започнаха да я използват. Мейджърите видяха в тази платформа нещо страхотно – там има страшно много хора и е много удобно за промотиране и дистрибуция. И те започнаха да натискат Soundcloud (относно лицензирането на музика), за да могат в замяна да ги финансират. Защото те все още са някакъв вид стартъп и непрекъснато търсят допълнително финансиране, за да се развиват. И в един момент започнаха да го получават на базата на това, че мейджър лейбълите, а също и големи инвестиционни фондове, казаха: “Ние ще се занимаваме с вас и ще имаме участие”.

Миналата година Soundcloud получи 100 млн. долара.

Да, 100 млн. И се стигна до 2013 г. когато Spotify се превърна в абсолютен фактор. И беше изчистил начина, по който да плаща права. Дали е справедливо или не, това не мога да го коментирам. Soundcloud осъзнаха реалността – заради стрийминг услугите може би и те ще стигнат до момент, в който да плащат.

Интересно е дали не са осъзнавали това още от самото начало. Отстрани изглежда сякаш изобщо нямат план как да действат.

Наистина така изглежда отстрани. В блога си те обясняват защо предприемат определени мерки, защо трябва да се спазва минимално уважение към правата, но…

Имаше междинни години, в които там беше абсолютна анархия – ти си някакъв човек, намираш парче в интернет и го качваш в Soundcloud, дори някой път го пускаш с опция за изтегляне. Нямаш никаква регулация. И те започнаха да регулират. В момента това се случва, защото се появи и Apple Music, появиха се и други услуги. И големите лейбъли, които като цяло сключват договори със Spotify и с Apple Music за получаване на пари, казаха на Soundcloud “Вие какво правите? Трябва да влезете в схемата.” В което няма никакъв проблем освен малкия факт, че в началото Soundcloud започна да таргетира независими артисти, които искаха да избягат от цялата схема на мейджър лейбълите. Съответно, за да станат лоялни, Soundcloud им даваше страхотни условия – да плащат минимални пари и да използват пространство.

Дълги години потребителите даваха пари, за да поддържат профилите си. В един момент се оказа, че ти си малък лейбъл, като например Lucky Me, които казаха: “Ние сме от самото начало и плащаме про акаунт всеки месец. И сега идва Sony Music и заради това някои от миксовете със семпли без права се засичат от алгоритъма и смъкват цели парчета без предупреждение”. Предупреждават ги, че ще им свалят целия профил и в това положение са много лейбъли.

Има голяма несправедливост – откъде Soundcloud тръгна и докъде стигна. Започна като място, което ще бъде истински добър дом за независимите артисти, а бавно и полека започна да обслужва интересите на големите лейбъли и на статуквото, за да може да печели пари. С общото и супер измамно обяснение на големите лейбъли и на стрийминг услугите, че това е в полза на артистите и това е единственият начин те да печелят реално. Което дали е така, е друга тема.

spasov ebasi

В момента, за да качи музиката си в Spotify или в Apple Music, един артист трябва да е или част от лейбъл, или да отиде в някакъв тип агрегатор и да си плати такса, което е някакъв тип занимавка. Докато, за да си качиш нещата в Soundcloud, просто си правиш профил и ги качваш. Какъв е проблемът Soundcloud да запазят тази характеристика, което е голяма част от тяхното предимство. Така инди артистите пак ще са защитени от големите лейбъли? Като Bandcamp – нямаш нужда да ставаш част нито от лейбъл, нито от агрегатор, за да качиш каквото искаш, когато искаш.

Това може да продължиш да го правиш и хората ще продължат да го правят, защото няма толкова добра алтернатива като Soundcloud. Bandcamp е най-смислената, но това е цял отделен разговор въобще. Те ще продължат да го правят до един момент, в който се появи следващата платформа и потребителите минат на нея.

Идеята е, че като беше насочено толкова директно към независими продуценти и предимно електронни музиканти – в началото то таргетира специално берлинската електронна сцена – хората масово качваха миксове. Всеки микс има хиляди неща, които в този момент вече са под ножа. Първи паднаха dj-те. Ти като dj искаш да си водиш архив. Примерно, ако пускаш от 2001 г. вече имаш доста миксове и искаш да ги качиш някъде. Плащал си страхотно много пари за про акаунт и всичко си качил. И в един момент те почват да ти ги свалят. Как се чувстваш…

И явно затова минават към Mixcloud.

Да, или към hearthis.at и няколко други платформи. Като цяло хората се евакуират от Soundcloud.

Все още лейбъли дават на журналисти скрити линкове към демо на албум, качен в Soundcloud. И ти го слушаш. Което е супер и е много удобно. “Ето ви го албума, за да го чуете и ако искате да напишете ревю”. Все още Soundcloud е доста удобен за това.

Въпросът е дали заради всички останали дразнещи неща тези лейбъли и артисти няма да се махнат. Така че казусът в момента е дали Soundcloud става проводник на интересите на мейджърите и има ли начин да задържи независимите артисти при себе си. Може ли да лавира между тези две крайности. Засега изглежда като не.

В момента много хора и артисти подкрепят стрийминг услугите. Хора, които доскоро казваха, че няма да ги използват се включиха, когато Apple Music дойде.

Интернет стриймингът е като поредното нещо, което се появява на музикалния небосклон. Когато интернетът навлиза през 90-те години това е голям удар за музикалната индустрия. Непрекъснато се появяват неща, които са удар по системата.

Стриймингът вече се е установил и не можеш да го заобиколиш. Естествено, ако си по-малък артист, ако не си мейнстрийм, можеш да избереш да го избегнеш, защото знаеш, че хората, които те слушат, могат да живеят и без Apple Music. Те могат да си купят нещата ти от Bandcamp или на винил, или като дигитално копие през онлайн магазин.

Разликата е, че стрийминг услугите са не само средство за слушане за феновете, но и средство за добиване на популярност за артистите.

Да, това ти дава невероятнa публичност. Радиото Beats1 e абсолютна машина за хайп. Това в момента е най-големият хайп генератор на планетата. Така наречените куратори вътре могат да решат да кажат: “Айде, тоя го правим известен, защото много ни кефи”, а защо ги кефи това е тотално друг въпрос. Субективно е. А често и това не е причината – и там влиянието и силата на големите лейбъли си личи.

Много хора казват как интернет скапа големите лейбъли – това са глупости. Те все още имат парите, което им позволява да осигурят всякакво излъчване на всеки свой артист – телевизия, клипове в YouTube, участия по радиостанции, във всички магазини да има неговите неща, дигитално, аналогово. Могат да въздействат върху големи стрийминг услуги като Apple Music и да кажат: “Искам за тези четири седмици моят артист да бъде извъртян поне 100 пъти”. Те като я врътнат толкова пъти, ще я чуят супер много хора и ще я лайкнат, а масовата публика харесва неща, които слуша по този начин.

Тоест новото радио – всичко това са правилата на старото радио, само че сега се случва онлайн.

Да, същото е, всъщност нищо не се е променило. Само средата. Ако едно време е трябвало да седиш в хола да слушаш, сега може да го слушаш навсякъде. Ако едно време достъпът на слушателите до музика е бил лимитиран – имаш радиото като основен разпространител и ти си страшно повлиян от него, да харесаш или не определени неща – сега не е. След това имаш магазина, от който трябва да си купиш музиката. Но трябва да положиш усилие, а в момента цялата музика е в интернет. Това, което стрийминг услугите предлагат в момента е форма на куриране.

Човешкото куриране е оръжието на Apple срещу Spotify. Spotify казват, че имат супер алгоритъм, който работи на база това какво слушаш и предвижда какво би ти харесало. В момента целият интернет се бори да минимизира твоите усилия във всеки един аспект. Не само в музиката. Поради тази причина, хората не се замислят какво получава изпълнителят. Този въпрос не стои. Човек си казва: “Аз нали си плащам месечната такса на услугата, тя сигурно е подписала договор с лейбъла, значи артистите са съгласни, на мен какъв ми е проблема тогава, аз искам просто да си консумирам”.

Това е голямото предимство на услугите – те ще ти го смелят по супер добър начин, било то със супер алгоритъм или с човешко куриране, че ти просто ще си седиш и ще ти влиза музиката, която според тях ще ти хареса. По този начин масово започва да се губи усетът, че трябва да положиш минимално усилие, че трябва да се разровиш, че трябва да проявиш любопитство, да потърсиш още.

Така е, но продължава да има хора, които ще положат усилие и ще се разровят. Хората, които не искат да полагат усилие ги е имало и преди, разликата е, че сега им е решен проблемът. Това не означава, че меломаните изчезват.

В никакъв случай, просто са много малко. В момента масовата публика се чувства много комфортно от стрийминг услугите.

Което може би е хубаво, защото така позволяваш на повече хора да слушат музика и можеш да им вземеш парите и да ги насочиш към артисти. Чисто като механика изглежда хубаво.

Да, но това реално обслужва голямата индустрия. Това ми е идеята, и мисля че и на хората, които по някакъв начин се противят на стрийминга. Тези услуги са просто поредното нещо, което обслужва предимно големите. Казусът пред малките, независими артисти остава – те са на същото дередже, на което бяха в зората на интернета. Тотално прецакани, с отнета възможност да получават дивиденти, защото когато масовата публика е доволна от една услуга, тя не се замисля как живеят тези, които им дават музиката в ушите.

От друга страна има crowdfunding платформи, които помагат на изпълнителите да си издават албумите, но това са екстра усилия пред слушателите. Независимите артисти ще намират начин да си продават албумите. Въпросът е че тези услуги не им дават нищо, това не им улеснява живота, а дори напротив – трябва да ги накара още повече да положат усилия, за да могат да бъдат забелязани, да могат да изкарат прехраната си и да не се налага да работят като дизайнери, баристи, дюнерджии или каквото и да е друго, за да могат да изкарат пари и в свободното си време да правят музика.

Това е голямата разлика – ако музиката ти е хоби, теб те боли, ти го правиш за кеф. Въпросът е, ако искаш да живееш от музика и не си част от голямата схема, какво правиш тогава. Отиваш и казваш: “Скъпи хора от IndieGogo или която и да е платформа, имам една страшна идея и мисля, че ще ви хареса, но ми трябат едни еди-колко-си хиляди долара, за да мога да си издам албума, за да го запиша, за да си купя синтезатор…”. В един момент ти си положил колосално усилие, за да издадеш албум, съгласяваш се да го качиш в стрийминг услугите и от там не получаваш нищо. Тези пари, които взимаш накрая са толкова, колкото да си купиш бира за месеца.

Но това звучи като решим проблем. Има различни предложения за схемите на заплащането (като тази тук). Не е ли въпрос на време да се реши?

Не мисля, защото интерес от това има само една малка група. Тези хора никога няма да имат възможността да определят правилата, затова неща като Bandcamp са колосални, изключителни. Bandcamp е ултимативният начин да се дава публичност и артистът да има пряк досег с публиката си.

Абсолютен факт е, че големият бизнес печели, но ако нещата успеят да се променят, това няма да е първия път в историята, в който статуквото е преборено. Въпросът е дали трябва да заклеймяваме цялата услуга, както някои хора правят, или ползвайки я, да я правим по-добра – да става по-добра под нашия натиск.

Всеки има право да има крайно мнение и изцяло да отхвърля тази услуга. Това обаче не променя факта, че тя съществува и определя правилата в момента. Въпросът е като независим агент, ако си от страната на продуцентите и на лейбълите, как се справяш в тази среда. Трябва да намериш вратички, трябва да бъдеш супер креативен. Тоест това е поредният повод, който стимулира процеса на измисляне и хакване на системата.

След като Radiohead бяха пуснали албума Rainbows за свободно сваляне на схемата – плати колкото искаш, имаше няколко месеца с масова еуфория и хората си казваха – “Ето, може!”. Пропускаха много важния момент, че Radiohead имат страшно богата история, в която са били издавани и подкрепяни от големи лейбъли и вече имат толкова голяма фенска маса, че могат да си позволят да направят такъв ход. Когато ти си Гошо с изключителния таланат и мега албума, ама никой не знае за теб, какво правиш в тази среда. Казваш си: “Добре, не ги харесвам стрийминг услугите, ама все пак, дейба, ще взема да си ги кача там, пък колкото захлебя – толкова.” От там нататък може пък да станеш по-популярен и да използваш тяхната система за публично разпространяване, и от там нататък ще мислиш как да монетизираш.

Въпросът е, че не е лесно. Тези хора, които са в позицията на прохождащи или не толкова популярни артисти, техният живот не е станал по-лесен по никакъв начин. Крайният потребител не го ебе изобщо за това. И въпреки че ние тук си говорим по темата, ние сме страшно малък процент от този тип фенове с отношение към музиката. А истината е, че и ние не даваме безкрайно много пари на тия хора, защото, конкретно в българския контекст, ние сме свикнали на пиратството в огромна степен. И всичко това няма да се промени, защото просто всеки иска да му е лесно, особено като си потребител. Последното, което ще се замислиш е как тези хора живеят.

Някои артисти казват, че едно време турнетата промотираха музиката, а сега музиката в стрийминг услугите промотират турнетата. Получаваш популярност през стрийминга и след това повече хора идват на концертите ти, откъдето ще направиш реални пари. Някои хора го виждат като инвестиция, като маркетинг.

Но не съм убеден, че са прави. Тук вече зависи каква музика продуцираш. Има много хора, които в момента прохождат и гледат каква музика върви и започват да правят нея. Въпросът е, че като почнеш да правиш неща като още 10 000 човека, как точно твоята музика ще бъде забелязана измежду тези хиляди неща, които излизат всеки ден. И пак стигаме до момента с качеството. Стрийминг услугите предлагат един миш-маш – чуваш различни стилове, но те пак са част от една хайп-генерирана култура, която следва бозав темплейт. Затова, ако разчиташ да спечелиш турнета от Apple Music, може би ще бъдеш един от 1000, които ще успеят.

А може би това е добро нещо – не може 1000 от 1000 да спечелят. Ние не може и да идем на 1000 концерта едновременно.

Да, то никога не е било честно. Истината е, че тези, които ще спечелят участия са също артисти с добра сделка. И после хората си мислят: “Ето, него го въртяха четири пъти в Beats1 тази седмица и следващия месец графикът му е пълен”. Но защо са го въртяли – защото е симпатичен на кураторите или по друга причина? Няма как да знаем.

Като всяко ново нещо и стрийминг услугите дават надежда на много хора. Те несъмнено предоставят възможности. Въпросът е, че то не е толкова лесно и не е толкова безвъпросно. Старите въпроси остават пред артистите – как, дейба, да използвам максимума от това нещо, ако ще съм част от него, как ще помогне на моята кариера, ще ми даде ли нещо? Не мисля, че някой все още има ясна теза за това.

Не съм чул независим артист да каже: “Откакто има Apple Music си еба майката, страшно ми се развиват нещата.” По-скоро чета мнения, които са свързани със съмнение – не е ли това поредното нещо, което обслужва големите, които така или иначе печелят, защото те имат фенбазата, те имат възможностите за промоция, а малките какво правят?

Защото като си говорим по темата, ние мислим за малките, на мен не ми пука за Тейлър Суифт, тя ще се оправи. Очевидно тя като пропищи и ето, Apple Music си променят концепцията. Обаче този натиск може ли да бъде от независимите лейбъли за електронна музика по света. Те да кажат, че Apple Music трябва да плаща повече пари. От Apple Music ще им кажат да ходят да се шибат.

spasov tupi

Освен че най-малките артисти не печелят много, се оказа, че Spotify например губи. Излязоха данни, че те работят на загуба, а печелят само големите лейбъли. Освен това излезе изследване на университета Бъркли (не съм го чел цялото, по-дълго е дори от това интервю), което казва, че даже артистите на големите лейбъли не печелят адекватно, защото тези лейбъли отклоняват пари от приходите им. В крайна сметка, отново се оказа, че печелят само хората по върховете на мейджърите. В такъв случай, според теб, какво трябва да бъде отношението към тези услуги на хората като нас, на които им пука за малките изпълнители?

Няма проблем да ги ползваш, защото аз например имам потребност да слушам музика и дори се интересувам от неща, които се случват извън моята музика. В момента ползвам Apple Music и ми е интересно каква е селекцията, която предлагат на база предпочитания и има страшно успешни неща. Както такива, които съм позабравил, така и неща, които са ми интересни, например свързани с турския psychedelic. Имат доста точни попадения.

Това не ти пречи да колекционираш винил, не пречи да си купуваш неща от Bandcamp. Въпросът е колко хора, ще осъзнаят, че за да подкрепиш артиста, трябва директно на него да му дадеш нещо. Например моито любимци от Sleaford Mods, които искаха да направят документален филм за тяхното турне – Invisible Britain. Те са скъсаняци от Нотингам, нямат кинти, пуснаха кампания в Indiegogo и събраха парите. Купил съм си всички техни неща от Bandcamp. Първо си ги свалих, но после толкова много ми харесаха, че дадох пари.

Не съм много голям маниак на аналоговите носители. Харесвам възраждането на винила, но той е една бутикова ниша. Неговата най-голяма стойност е, че учи хората на отношение към музиката, и че музиката струва пари, че трябва да има усилие.

Според мен трябва да се измисли някакъв начин, който да покаже на хората, че няма такова нещо като ултимативен алгоритъм, няма божествена курация, която да ти дава всичко наготово. Има толкова много други неща, че ако разчиташ само на селекцията има огромен шанс да пропуснеш супер много. Ако музиката ти е просто фон, стрийминг услугите са супер. Въпросът е какво правят по-любопитните и вманиачените.

Дразни ме, че хората затъпяват, нещата стават твърде лесни. Ако преди години имаше момент, в който все пак ровиш по блоговете, въпреки че теглиш пиратски, на теб ти отнема време, за да намериш, свалиш и чуеш някакви изпълнители.

Дълго време тезата тук беше, че ние в България сме много бедни и затова си теглим музиката пиратски, но като дойде този изпълнител в страната, ние ще му идем на концерта. Което е пълна глупост, защото, за да дойде даден изпълнител, дори да е от малък и независим лейбъл, той гледа дали е продал нещо в България. И като види, че не е продал нищо, иска от българския промоутър някаква колосална сума. Той си казва: “Аз може само един път да ида там, ама сега ще ги изцоцам колкото мога”. Защото от този пазар той не печели нищо. Малките и независимите продължават да печелят само от участия на живо.

Ако стрийминг услугите носеха полза на малките изпълнители, техните хонорари за концерти не би трябвало да растат, а се случва точно това – растат дори и на dj-те. Защото нямат от какво друго да изкарват кинти освен от участия. Ако допреди 5 години 1000 евро беше голяма сума, за да дойде някой dj, в момента за тези пари не можеш да викнеш някой, който е име. А за банди да не говорим, когато са 3-4 човека. Естествено има банди, които за да си запълнят турнето са готови да дойдат дотук за жълти стотинки, но това е от любовта към музиката.

Това, което тези услуги могат да дадат е, че могат да се консолидират групи от меломани, които да осъзнаят стойността.

В момента използваш основно Soundcloud. Ами, ако и те станат платени?

Ще се появят други. Вече има и други. Слушам през Bandcamp. Винаги ще се появят някакви други стрийминг услуги. Постоянно гледам как любими мои dj се местят от платформа на платформа и имат по няколко различни микса на четири различни места. Все ми е тая, ще намеря линка, аз съм от хората, които търсят, въпросът е за хората, които искат просто да натиснат плей.

Аз мисля, че просто стрийминг услугите ще накарат артистите да вкарат някаква част от музиката си в безплатните форми. То ще е за зарибяване, а за голямата част от музиката им ще трябва да си платиш. Ще трябва да направиш усилие, ще трябва да инвестираш в тях.

По-умните ще използват тези платформи, но ти ще ги подкрепяш под други форми. Не мисля, че те ще спечелят от стрийминга. Моята най-голяма драма е, че той обезценява усилията на изпълнителите повече от всякога. Такова зверско смилане на съдържание и на количество… като ти е много лесно не е хубаво – спираш да мислиш.

Според теб какво предстои да се случи със стрийминг услугите?

Чисто оптимистично вярвам, че големи групи от хора, основно от по-младите, ще се убедят, че пускането на готови плейлисти в Spotify не е оферта. Тънкият момент е как самите платформи ще намерят най-елегантния начин да печелят пари. Не знам колко печелят Bandcamp, но те за мен са най-хитрата услуга за независими артисти. Според мен в момента те са на най-прав път за защита правата на малките артисти.

Нещата ще се сегментират. Ще има огромни услуги като Spotify и Apple Music, които имат всичко за всички, и ще има малки услуги, които ще дават предимство на определени стилове и групи хора. Изглежда ми логично бъдещето да се развива в сферата на стрийминга, защото интернет и дигиталните устройства са базирани на това да натискаш един плей и то да върви. Но според мен ще има и малки услуги, които ще дават възможност да избягаш от големите. Гледай Spotify и мисли за Bandcamp, защото в един момент може да им писне на тях да бъдат толкова малки. Това си мисля аз.

Снимки: Иван Гаков // Илюстрация: Робот

Подобни статии

За стрийминга и хората // Част II: Стефан Голдман

Последни статии

Shortparis – Эта ночь непоправима

Четири микса (и едно EP) на артисти от WhereWeAt: 04

Нов “Наивен” микс от Ebbesen

East Cho – Leather & Lasers EP